 |  И в теб ще се загледа, ако минеш.
Табелчица. Забодена е ниско.
Две думи, телефон и кратко име.
Не я четеш.
Или четеш. Ако поискаш.
Две думички - подтекста необятен...
И детско сърчице насред пулсира.
Стани човека от съдбата пратен -
това прошепва. Никого не спира.
Не моли, не натрапва.
Само казва:
Детенце е петимно за прегръдка,
за топъл дом, за мама и за празник.
Табелчица, в тревицата край пътя...
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
| "Приемен родител" | Вход | 6 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Приемен родител
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 18.01.2016 @ 09:47:51
(Профил | Изпрати бележка) | Чува ли някой това пулсиращо сърчице, Люси? Някои от нас действително няма да поискат дори да прочетат табелчицата
"в тревицата край пътя", камо ли да станат приемни родители.
Мъчно ми е за всички изоставени и осиротели деца, които чакат обич от мама и татко и ги виждат в очите на всеки възрастен, застанал пред тях. Една болезнена нужда, която "Никого не спира.
Не моли, не натрапва"... |
Re: Приемен родител
от sofia_air на 23.01.2016 @ 04:01:53
(Профил | Изпрати бележка) | "...осиротели деца, които чакат обич от мама и татко и ги виждат в очите на всеки възрастен, застанал пред тях." - Да!
Виждала съм такива жадни за обич и прегръдка, детски очички. Изпепеляващо е. Силно болезнено за хора, които обичат децата и усещат крехката им душевност. Благодаря ти за отзива, Миме! |
]
Re: Приемен родител
от somebody на 18.01.2016 @ 11:19:37
(Профил | Изпрати бележка) | Мъчително за коментар..... Сещаме се да дарим дрехи, храна, пари по празниците, а трябва голямо сърце, за да дариш любов в дома си. Не сме дорасли май.... Тити Папазов е един от сърцатите хора, на които се възхищавам. Има една табелка на отбивката за село Дрен. Винаги е спирала погледа ми и желанието да завия натам. Не съм го правила. Длъжници сме на тези деца, големи длъжници.
Разчувства ме стихът ти..... |
Re: Приемен родител
от sofia_air на 23.01.2016 @ 04:29:58
(Профил | Изпрати бележка) | | Мъчително е, да. С болка на душата го писах... Тук, в Щатите, на много места може да се видят такива табели. Виждала съм и виждам хора, които го правят - поемат отговорността да дарят с обич осиротяла детска душица. Срещнах се и с една американка, която беше осиновила детенце от сирашки дом в България, въпреки, че имаше свое. Няма никога да я забравя Mary Dоwling. Чест прави на този голям българин Тити Папазов, да се посвети на това благородно дело! Знам също за отец Иван от Нови хан, че помага и приютява сираци и изпаднали в беда. Длъжници сме, наистина, на тези сиротни дечица. Благодаря ти за добротата, с която си тук, somebody! |
]
Re: Приемен родител
от IGeorgieva на 18.01.2016 @ 17:33:59
(Профил | Изпрати бележка) | Стихът ти вълнува - ритъм и образност, които са в тон с посланието - чувството за обреченост. Малка е надеждата на децата без семейства....
Поздравявам те за този стих!
|
Re: Приемен родител
от sofia_air на 23.01.2016 @ 04:42:07
(Профил | Изпрати бележка) | | Благодаря ти, Ирен! Малка е надеждата, защото трябва да си готов да поемеш такава отговорност, да се посветиш изцяло и докрай. Повечето хора трудно се решават на такава крачка. |
]
Re: Приемен родител
от Krasi_Yankova-Zvezdokril на 18.01.2016 @ 19:47:52
(Профил | Изпрати бележка) | | Топчица надежда - детско сърчице... |
Re: Приемен родител
от sofia_air на 23.01.2016 @ 04:46:29
(Профил | Изпрати бележка) | Колко трогателно: "Топчица надежда - детско сърчице..."
Благодаря ти, Краси! |
]
Re: Приемен родител
от Marisiema на 19.01.2016 @ 12:01:53
(Профил | Изпрати бележка) | | Развълнува ме твоят стих"Детенце е петимно за прегръдка, за топъл дом, за мама и за празник" Дано има повече такива топли сърца!Прегръдки! |
Re: Приемен родител
от sofia_air на 23.01.2016 @ 04:53:44
(Профил | Изпрати бележка) | | Точно това е, от което най-много се нуждаят: прегръдка+усещането за мама = на Празник! Благодаря ти, мила Мари! И аз те прегръщам! |
]
Re: Приемен родител
от Markoni55 на 19.01.2016 @ 13:47:51
(Профил | Изпрати бележка) | и аз признавам, че нямам сили и дълго не намирах за да вляза в такъв дом. Съдбата ми даде шанс да помогна на семейство осиновители...тогава прекрачих прага. После беше по-лесно...намерихме формула децата от дома да идват в галерията и да ги срещаме с различен вид изкуства. Получи се. Всъщност аз се научих на друго, научих нещо дълго таено в себе си...сега ми е по-лесно и мисля че инициативите които подкрепям са далеч зад стандартните каузи по празници...
Трогателно е твоето стихотворение. Силно, разтъсващо. Би трябвало да го има в читанките, за да знаят децата че има и такива, за да осмислят онова, което имат и не оценяват - дом и обич. |
Re: Приемен родител
от sofia_air на 23.01.2016 @ 05:12:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Трудно е да прекрачиш прага на такъв дом... Мъчително е сигурно, да гледаш очакващите детски очички... А какво ли изпитват хората, които работят там, които се грижат за тези ангелчета? Никога не съм влизала в такъв дом и едва ли ще намеря сили да го направя. Преди много години, когато си бях в България, пътувахме с кола и спряхме за малко в с. Стоб. Такива дечица вървяха хванати едно за друго за дрешките. Няма никога да забравя бледите им, измъчени личица... После се роди и стихотворение за тях... Чудесна е постъпката ти, Ваня! Бог ще те възнагради за това! Благодаря ти, че сподели! И за добрите думи ти благодаря! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 865
ХуЛитери: 4
Всичко: 869
Онлайн сега:
