Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DYDOGROZ
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14128

Онлайн са:
Анонимни: 428
ХуЛитери: 0
Всичко: 428

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2024 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
26272829     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЕкзотично ченге
раздел: Романи
автор: tzvetcomarinov

-По тоя въпрос може и да не отговарящ. И без да се притесняващ за никакви последствия.
Такива добавки и увещания наистина са излишни. Що разговорът е толкова близо до елементарния срив. Безполезни са всякакви закани около ушите на притиснатия в ситуацията. Мълчанието в колата е достатъчно преситено от нагласа за сътрудничество, трябва само да се наруши от някого.
-След като поставиха пред теб задачата, явяваха ли се повече пред очите ти? Да се видите или разговаряте за каквото и да е.
Разбираемо беше, че ако са правили нещо подобно, да е станало с нерегистрирани СИМ-карти. И всеки опит за каквото и да е проследяване, ще бъде веднага лишен от подкрепа на здравата логика.
-Не.
Кратко и напълно достатъчно за свестен отговор, щом отразява най-важното. Не класически, а направо академичен е бил стилът за извършване на престъплението. Поръчката е дадена, проверено с гаранция по някакъв способ изпълнението и вече никакви дискредитиращи контакти. Разследващите нека си блъскат главите над различните му там, все уж важни подробности. Каквито са мотивът за престъпление или кой е възложителят, неговите връзки с прекия извършител и така нататък. Евентуалното припознаване на ония двамата, които обиграно и ловко са притискали бъдещия убиец, клонеше здравата към ялова работа. Нали всеки по-нахакан адвокат, ще намери с лекота и бързина подходящите свидетели. И цял куп още доказателства ще натрупа в съдебната зала ако поиска, но ще докаже. Извинете, господа. Такава среща въобще не е имало, освен в главата на обвиняемия. И с това само ще сложи барманчето на повече от една мушка. За него килията на затвора вече ще изглежда като най-удачния избор. Стига да остане читав до първото изщракване на гадната ключалка.
Капитан Миладинов нямаше амбиции когато отиде в по-късната възраст да се захваща с писането на мемоари за своята професия. Нито след още няколко години, да се посвети на научно-изследователска дейност около престъпността в страната. Казусът с бармана си заслужаваше вниманието. Попаднал в среда, където не всичко е според законите, младежът бързо заживява и с мисълта, да бъде по-високо на стълбата. Явява се подходящия случай и той е готов почти веднага да се впусне в събитията. Не мисли за никакви последици, нито опасности. Потрошените в дървото кости на Карата, отиват под земята. Лесно е забравен и авторът на престъплението и от поръчителите, но вече е качен върху стълбата на илюзиите. И станал мишена за хора с тоги и други, които още му дават заплата. Защото не подозират истината.
Ето я организираната престъпност. Уж е като на длан пред капацитетите, а е дяволски трудно да разграничите приносът на организацията от тая на брънката. В конкретния случай целта е постигната и от взаимодействието помежду им. Няма я дясната ръка на местния бос и вече може да бъде притискан за какво ли не. И още, "троянският кон" е вкаран сполучливо в крепостта. Защото само наивник би повярвал, че който е написал вече своята единица в списъка от престъпления, ще го оставят на мира. И без натиск да продължава с броенето. Изправен до съдебната катедра, прокурорът ще разказва по членове и параграфи от закона. Адвокатът ще реди пасианс от двусмислие и пропуски на разследването, а никой няма поне да се опита. Да надникне в главата на обвиняемия, която не се е примирила с ролята и мястото си в организацията където е попаднал, без да се вълнува за последствията.
Мълчанието на единия, често спестява поканата за говорене от другия. И тоя път се постара да остане вярно на себе си известно време.
-Аз не съм убил Карата.
"Нищо интересно в това изявление няма - помисли капитан Миладинов. - А защо ли тогава, някои толкова упорито фетишизират самопризнанията и разкаянието. Е, това наистина не мога да го разбера".
-Когато е станала белята, не съм бил там. Нито видял, как е станало - продължи барманът.
Изглежда още не е забелязал, че през последните минути е станал по-словохотлив.
-Тия приказки остави за адвоката си, нека ги разказва пред съдебния състав. За мен просто лъжеш и няма да ти помогне пред никого това. Бил си достатъчно наблизо. Може и да
не си видял как точно е станало, но си чул добре удара на колата в дървото. И за теб е било това очаквания знак. Да излезеш на пътя и прибереш клопката, защото прекрасно си съзнавал. Ще впечатлиш някой, който не трябва.
Нека сега ти пусна и аз една сламка. Макар, че никой удавник не се е спасил с нейна помощ. По грубите дъски от които си сковал приспособлението няма такъв експерт, който да ти снеме отпечатъци. И всичкото онова, което си нагълтал от филмовите екшъни няма значение. Не е интересно за лицата свързани по някакъв начин с автопроизшествието, завършило с човешка жертва.
Един мъжки врат, когато стане тъмночервен и особено ако артериите около него запулсират като след яко бягане, не бива да се изпуска от очи, но може да се говори. Капитан Миладинов не изпусна възможността.
-Не ти отговарях до сега на подмятанията, но ще ти обърна внимание. Собственикът на бара и хотела няма да подлага на гласов анализ, нито ще поиска изследване на честотните натрупвания около основния глас, който ще чуе...
-Знам това.
Прекъснаха го, но спецът по борба с организираната престъпност, въобще не се интересуваше, от кога е тръгнало хобито на майсторът на коктейли към електронното изследване на човешкия говор. Имаше своите, далеч по-важни разсъждения и при това бяха в съвсем друга посока.
-Ще видя какво мога да направя за теб, но искам и размяна. Появят ли се отново в бара твоите вдъхновители за естакадата, да ги имаш на кадър в смартфона. И за да повярваш в готовността ми на сътрудничество, свалям белезниците от китката и волана.
Не дочака реакции от другия. С отчетливо професионално движение накара желязото да изщрака. Само дето не успя да разбере, тонът на облекчение или негодувание беше, но барманът от доста време не е чувствал ръката си така свободна. Само дето още не знаеше какво да прави с нея.
-Разбрахме ли се?
-Да - отговори скапалият се повече от достатъчно младеж.
Уж беше на две педи от неговите уши гласът, а сякаш пристигна от някоя хотелска стая. Като всеки опитен професионалист, Миладинов не вярваше в поява на двамата поръчители отново тук. Вероятно в бара и хотела да идваха други,но казаното имаше специфично предназначение. Да мобилизира до някъде главата на тоя самовлюбен хахо, преди да е направил нова беля. С която ще създаде трудности не само на своя живот, но и в задачата на отдела.
Сега вече можеше с удовлетворение да слезе от чуждата кола. Отвори вратата, но преди да стъпи на асфалта на паркинга, изрече нещо като полузаповед.
-Изчезвай.
Това трябваше да подскаже на водача на автомобила както да прави по-нататък. Да се занимава с волана, таблото и уредите за управление, вместо да посяга безрасъдно към джиесема. Страстното желание да стигне до по-висок ранг в престъпния свят, можеше да го доведе до стъпало от друга стълба. На която не улучите ли къде точно да си поставите крака, ще ви метнат няколко лопати пръст върху ковчега или тялото. Там законите бяха страшни и безжалостни, не понасяха блудкавите пледоарии.

Цветко Маринов


Публикувано от Administrator на 17.01.2016 @ 18:15:53 



Сродни връзки

» Повече за
   Романи

» Материали от
   tzvetcomarinov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Влюбени платна
автор: LeoBedrosian
213 четения | оценка 5

показвания 124639
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Екзотично ченге" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.