автор: Albatros

Мъжът на шестдесет все още може
да свърши тук-там някои неща –
да стопли нечие моминско ложе,
защо пък не? – да стане и баща,
наместо цял ден да разхожда внуци,
да мъкне от пазара топъл хляб,
той може да развихри революции! –
макар и в твърде умален мащаб,
но знам си аз! – във Фейса ще се тагне,
ще висне в чата денем – и ноще,
по-беззащитен и от вакло агне,
той вече друго нищичко не ще,
изпил си вече третата ракия,
байгън му идват биричките три –
мъжът на шестдесет! – вале спатия,
и можеш да го цакаш до зори! –
налял си е кафенце, чай от лайка,
и сякаш е на дамско соаре –
започне ли девойките да лайква,
се спира само, ако токът спре,
понякога със бял костюм се барва,
но, всъщност, е един проскубан лъв –
и – старо куче в родната казарма,
след „Лека нощ, деца!” заспива пръв,
след лафчето със своите връстници
прибира той под пейката пети –
мъжът на шестдесет сънува птици,
с които няма как да полети,
е, кво ся, на шейсет ли ви изглеждам? –
не ме е смачкал бързият експрес...

И все така живея със надежда,
че утрешният ден започва днес!