автор: FluBalu

Разбрах, че мога само да обичам,
когато стана време за омраза,
защото повсеместната зараза
за зло или добро, не ми прилича.

Не мога да се смея между зъби,
змийче додето в гърлото ми диша.
И с чужда мъка как да се насищам,
щом хората душевно са ми скъпи?!

Не се научих, нищо че е просто.
Достатъчно бе хапче безразличност.
Тогава мразиш всеки, всичко, всички.
Но аз избирам път с любов — към Господ.

По труден този път ще е, защото
и раните ще бъдат по-дълбоки.
Но има лек за мразеща жестокост —
с любов да сме богати през живота.