автор: ole72

Снежно ми е битието
и студено до абсурд,
зима, с лед на колието,
хубавее жур след жур.

И мечтая да е пролет
с птичи песни и южняк,
не снежинки да трополят
по ума ми в бяг след бяг.

Зимата да е кралица,
не сред моя ренесанс.
Ето кацна южна птица,
зимата си е без шанс.

Пролетна съм си родена,
зимата ми е мираж
и разлиствам се в зелено
с топъл, мартенски кураж.