Мислите ми чоплят мазилката по стената.
Странна тишина сгъстява въздуха.
Полунощ ли е?
Времето и пространството някак се преплетоха.
Аз и без това забравих да ги засека като тръгвах.
Но на кой му пука? Полунощ отмина преди два километра.
Насъбра се умора по стъклата на очилата ми. Ще ги оставя да си починат.
Съмва се.