автор: osi4kata

Той не може да спи,
притесняват го минали сенки,
много волни души
нощем идват, понякога идват и денем
и го връщат назад,
във години отминали вече,
в пъстър истински свят,
по-добър, по-щастлив и човечен.
Той не може да спи,
нощем броди по улици стари
със девойки с коси
от коприна и устни изгарящи,
със приятели - все
много мъжки момчета,
чудни млади мъже,
непринудени, чисти и светли
и вън пеят коли,
дишат волно навън тротоари...
Свободата вали
и цветя нежни чашки отварят.
Той не може да спи,
все назад бледи сенки го теглят.
Стиска дълго очи,
но предишното пак го преследва
като слънчев мираж,
като трик на ума изтормозен
и започва на глас
да говори със своите спомени.
Той не може да спи.
Не от страх, че не ще се събуди.
Във душата вали
дъжд от спомени чудни.
Младостта му не ще
да си тръгне от нея.
Едно старо момче
там щастливо живее.
И му пречи да спи,
а след това да осъмне нормален -
да потърка очи,
посивял, укротен и банален,
Душ, закуска, кафе,
всички сутрешни процедури
да преминат добре,
сам синджир на врата си да тури...
И така обуздан
да живее,
доколкото може,
а привечер пиян
да се лута.
О, боже.
О, боже!

Р.Симова, 2016