автор: fadul

Живял някога в "Люлин", в девети микрорайон човек, който нито пиел, нито пушел, даже не се друсал. На всичко отгоре не харесвал сръбско и чалга, въобще - бил черната овца на квартала откъдето и да го погледнеш. Люлинци се срамували от него и колчем го срещнели, не пропускали да го заплюят в лицето - така де, излагал им джинса.

Толкова злост и неприязън на едно място идвали в повече на горкия човек и той сериозно се замислил да смени квартала. Пуснал обява в базар бе ге, за беда обаче никой не искал да купи едностайният му панел на 17-тия етаж с изглед към Филиповци. Човекът разбрал, че ако не се впише в общата картинка не го очаква нищо хубаво. Купил си дискове на Азис, Малина и Нелина, заключил се в къщи и три дни се опитвал да чуе цяло парче, без да повърне. На четвъртия ден сутринта две бездомни кучета изтеглили късата клечка, защото били уцелени с изхвърлени от 17-тия етаж компактдискове в момента, в който дъвчели гранясал колбас. Едното куче се задавило и умряло, а другото получило фрактура на хипоталамуса и пет седмици вместо да лае - кукуригало.
Но да се върнем към човека, защото тази история си е негова. Та той решил, че няма нищо страшно, и като не е успял да се впише с музикален вкус, ще се впише с пушене на джойнт. Да, ама толкова бил задръстен, че не знаел откъде да се снабди с трева. Решил да стреля наслуки и отишъл в кварталната книжарница:
- Две тетрадки с широки и тесни редове, сухо лепило и две цигари марихуана - казал той с пресъхнало гърло.
- Тетрадките и лепилото свършиха, а вместо ония конопени боклуци ви препоръчвам тези симпатични хапченца. Сега те са на мода - отговорила продавачката и го накарала да се почувства специален и почти симпатичен. Като за начало човекът купил шест от тези „хапченца” и, неизмерно щастлив, взел стъпалата до 17-тия етаж на един дъх. Глътнал три наведнъж, и то - без вода. След малко хапчетата подействали и човекът видял как две миещи мечки влезли в кухнята, измили килограм картофи и сготвили огретен. След това едната му го сервирала, а другите две му рецитирала стихове от Омар Хаям.
Поразен от тази вълна несъстоятелност, човекът изхвърлил останалите пет хапчета в мивката и решил да заложи на добрия дух на алкохола. Купил си бутилка водка, и след половин час съседите му били стреснати от мощни децибели Шостакович, и по-специално валс номер две. Като бонус получили вокален съпровод, силно напомнящ гласа на задръстеняка от 17-ти етаж. След тази случка рейтингът му сред люлинската общност ударил долна мъртва точка и я умъртвил за втори път. Животът му се превърнал в истински ад: подигравките завалели като в стихотворение на Яворов, колата му редовно осъмвала без гуми, вратата му през ден била палена, а веднъж голдън ретривърът му се завърнал от разходка с набучено в задника флагче с надпис "Ас сам омникат на Люлин".
Веднъж, докато се прибирал с метрото, до него седнал стар човек. От дума на дума станало дума за това кой от къде е. Оказало се, че старецът също е от Люлин, само че седми микрорайон, почитател е на Моцарт и Кафка, а немският символизъм от първата половина на 18-ти век му е нестихваща страст. Това обаче, което поразило нашият човек бил факта, че никой не го подигравал, нито му правел проблеми за еретичното му по люлинските канони битие. Човекът попитал стареца как така.
-Много просто – отговорил старецът – казвам им, че Моцарт е композитор на мелодии за джиесеми, а Кафка е автор на текстовете на предния албум на Малина. Избиват се да четат и слушат, само от снобария. Онази вечер в кварталната кръчма танцуваха Валкириите на Вагнер със забучени метли в задниците.
Човекът си отдъхнал – най-после щял да се отърве от непрекъснатите подигравки, на всичко отгоре имал шанс да окултури съкварталците си от девети микрорайон. Ето, в областта на културата седми вече ги водел с доста на нула. И така, отишъл в най-оборотната кръчма на квартала - „Чорбаджи Марко”, плеснал си експерията на масата, а тя зазвъняла с мелодията на токата и фуга в ре минор от Бах.
-Брато, к`ва е тая простотия, нерви ме! – казал охранителят - спирай я, да не ти осиротее експерията!
-Това е инструментал от новия албум на Марко и Снежина. Само аз го имам, изнесох го от студиото.
-Верно?! Аре да ми го префърлиш! – превъзбудил се труженикът на силовия фронт и си включил блутуут-а.
След два дни от всички блокове на девети микрорайон се чувало безсмъртното произведение на Йохан Себастиян. Само от апартамента на човека се носело „Nessum Dorma”, или иначе казано пилотното парче от новия проект на Фики Стораро.