автор: VladKo

Откакто хляба вадя във чужбина,
във родния си град съм май излишен –
явявам се един път на година
промени в паметта си да запиша:
къде събарят, вдигат нова къща,
кой политик със трясък се издънил,
кой близък е със веселост все съща,
а кой под болести се е огънал.

По улиците непознати хора
със сила млада своя пръв шанс гонят.
От нас мнозина жаждат опит втори
или съдба най-сетне благосклонна.

Животът ни разбърка – тесте карти –
довчерашният жокер ас е властен,
а друг с кутсуза е подписал харта –
да е седмак прецакан най му пасва.

И в роля на страничен наблюдател
сравнявам – кой в какво на мен е сходен.
Във този град, где толкоз съм препатил,
ненужен съм. А друг не ми е роден.