автор: tzvetcomarinov

Можеше това да го пропусне, но останалото в никакъв случай.
-Кротко.
Заплахата прескочи от устата на единия в ухото на другия и не постигна очаквания резултат. Отвърнаха полуделикатно.
-Не ми допадат подобни намеци,ченге.
Е, не е толкова глупав, колкото изглеждаше до сега, но не е в това и бедата. Младият барман се е вживял на сериозно в ролята на бандюга и личи добре без никакви допълнителни уточнения. Бил е с амбиция да стане нещо повече в престъпния свят, а такива екземпляри постоянно ръсят изненади. И като правило, все измежду неприятните. Уловката, която ги бе подвела до сега, че имат работа с опитен килър се отказа без натиск. Той просто мечтаел да стане такъв. И развитието му, още в началото да тръгне с провал, е наистина ядец и никаква перспектива.
Колкото и да беше напрегнат в ситуацията, младежът от липса на опит допусна изненада. Тя позволи на капитан Миладинов отново с десницата, да извърти малко настрана огледалото за обратно виждане. Наистина така е по-добре да си приказват за каквото искат или трябва. Защото безпокойството на човек може да се наблюдава и без непременно да се гледа в лицето му. И вратът на човека е склонен да предателства, а тоя гадняр ако не е прекия извършител, поне знае доста за деянието. Макар, че сега упорито стои върху избраната позиция на изчакването, свидетел е на доста неща. Харесал е поведението си, но без да съобрази, че го издава по-сполучливо от думите. Барът е повече от удобно място, където разни тежкари като жертвата от автокатастрофата, обичат да показват своя бабаитлък. И пак там, загубват по-голяма част от съобразителността си. Тя би ги предпазила от много неприятности, ако я уважаваха колкото заслужава.
-Моята глава измисли предложение, нека твоята направи избор. Ще отговаря ли на въпросите ми изчерпателно или ще остави да я свалят от раменете. Само за обратното решение, което е взела.
Заплахата си е заплаха винаги, независимо къде и как е изречена. Физиономията пред очите му е убедена категорично, че има работа с ченге. Констатация, която размятва наляво и надясно полите си, ръси без никаква мярка разсъждения и по тая причина е дяволски трудно да се улови, коя от тях е главната. Капитан Миладинов не хранеше илюзии, че ролята дето избра в началото на разработката, ще остане постоянна, като абонамент в неговия репертоар. По-рано или малко по-късно, тя ще се износи от употребата. Само не очакваше да се покаже това някакъв гадняр от дребен калибър. Като тинейджър захванал да прониква в тайнството на дървесината. По-късно назубрил пропорциите за няколко измежду най-популярните коктейли, все измежду тия с претенциозните имена. Дето може и да ги сбърка в броенето, стига клиентите да са направили това при своите поръчки. Е, точно в сегашния момент, Миладинов не възнамеряваше да намята защитна мрежа върху легендировката си, но и все тая му беше сега. Пусна мизерна клопка от подсказване в полза на голямото решение. Което си беше направо инвестиция.
-Мълчиш, но ще влезе в нечия сметка. И повярвай ми, няма да бъде моята.
Тишината е здравословна, но когато се насади върху разследването непоканена, бързо става и нежелана. Поведението на барманът е лесно разгадаемо. Очаква приближаването на познат или служител от хотела до колата му. И тогава - "Я камилата, я камиларят". Е, приляга това някак на пустинята, но не и тук на паркинга. Защото под неговите крака наистина може да се появи жарава, ако се окаже, че е замесен по някакъв начин в убийството на бандюгата.
-Подхвърлих нещо е не разполагам с време да правя репетиции. Часовникът е пуснат вече, умнико. Това не ти ли е влязло още в главата.
Винаги се усеща разликата. Невинните бързаха да го заявят, упоритите избираха стиснати докрай зъби. Обиграните следяха и лавираха, но се срещаха и чешити, които не знаеха как най-точно да се държат в ситуацията.
Капитан Миладинов имаше толкова години в органите, а така и не успя да разгадае тоя странен казус на поведение. Защо някои хора предпочитат глупавата усмивка пред даването на свестен и правилен отговор. И за компенсация предлагат места в тялото си, където забиването рязко на пръст е почти толкова болезнено, колкото счупването на кост. Младият барман очевидно нямаше различно мнение и дори го потвърди с най-лесно забележимата промяна в изражението на лицето. Капитанът не изпита желание да поднася огледало или обръща онова, за обратното виждане в автомобила.
-Опитай се да мълчиш, щом желаеш. И разсъждавай, за да няма повече от болезнените порции.
-Какви ги вършиш? Ти наистина си ченге.
-Нали вече се разбрахме за обръщенията. Чувай, казвам го, но още по-добре смилай, което ще говоря от тук нататък. Задавам въпрос и срещу всеки отговор, който не ми харесва, фраскам те по мутрата. - Хората с по-изтънчено мислене, винаги се плашат от грубите фрази. - И ще продължавам да го правя, докато лицето ти не стане такова, че никой да не го слага зад барплота на своето заведение. Да се колебае достатъчно и ако реши, да го наеме за разпалване парното на вилата си. Ясен ли съм до тук. Мисля да казах важното и мога да започна с питането си.
Зададе първия от въпросите, които беше намислил, но стиснатите устни на другия,върнаха съвсем категоричен отговор. Приказването няма да е измежду приоритетите на двамата мъже, седящи върху седалките на паркираната кола. А юмрук дето не е стиснат предварително, не бива да се размахва току-така.

Цветко Маринов