автор: VladKo

Отново ще напусна този бряг.
Във нощ от летен зной земята бяга.
Аз спомени загърбвам. С експрес влак
на отпуск и почивка точка слагам.
Под пълнолунен диск, усамотен,
на езерото кораб медитира
и той или ликът му отразен
по-истински е, тъй и не разбирам.

Във коридора с някой непознат
повеждам разговор. Той с ум дълбок е,
далече вижда... Ала утрен хлад
ще изпроводи нас във две посоки.

Фантом на парен чер локомотив –
пушач задъхан, който изостава –
ми вика: “Влакът с времето лети
напред, назад не гледа. Не забравяй,

че с детство, с корени си бил богат,
не с Интернет, а със игри на двора.
Не ги подменяй с евтин сурогат
без обич, без крила и без опора.”