автор: NovelaDenarova

Време е, да си събуя грижата,
като обувка стара и много изтъркана
и без жал да я захвърля някъде в ъгъла.
Време е, да си облека надеждата,
като рокля от златна свила изтъкана,
за да преоткрия на битието смисъла.

Време е да се отърва от скуката,
неузнаваемо обезличила ми живота
и някъде в пясъка на морето да я заровя.
Време е, да си извадя от грешките поуката,
така безумно направени в младостта
и даже снизходително да ги забравя.

Време е, да се разправя и със страха,
така стегнал душата ми в здрава примка
и да го изпратя по петите на някоя хала.
Време е, да се заиграя палаво и със смеха
и с лека, но уверена танцова стъпка
с него да заблестя, като перла на бала.