автор: Shrike

Цъфтя. Огнен невен в пясъчните коси на пустинята.
Имам само този ден, за да оставя остатъчния аромат на любов по парещата ѝ плът. Дюните извиват кръшна снага, танцуват под напора на слънчевия вятър. Връхчетата на заоблените им гърди сочат като дула на безразборно разхвърляни оръдия право нагоре. Нагоре. Прицелват се във всяка от сребърните светулки, изпъстрили кадифето на мрака и изстрелват невидими нажежени нишки. С всяко завъртане на Земята, мрежата става все по-гъста, Слънцето изгаря все по-жестоко, болката пронизва все по-вездесъща. Стискам в дланта си къс хематит, неслучил се дар от недрата на Бетелгейзе. Оловният му блясък е единствен знак, че гласът ти ме е докосвал. Впивам взор в хоризонта и търся сърмената дантела под резенчето Луна, тънка следа от умелите движения на звездните паячета. Пътека към центъра на Вселената.

* Заглавието е провокирано от образ в текстовете на Antioh