автор: osi4kata

Смъртта във малка черна рокля
излязла да коси трева.
Косачката бръмчи жестоко
от сутринта,
от сутринта
и хвърля настрани тревата
зелена,
свежа,
суха
жълта,
проплаква жегавото лято
леко фалшиво и без сълзи.
Смъртта във малка черна рокля
коси,
коси,
коси безспир.
дълбае с тънките си токове
моравата надлъж и шир.
Не спира шумната косачка,
коси насляпо, без отчет.
Живея и не се оплаквам.
И чакам ред,
и чакам ред.

Р.Симова, 2015