автор: kristi

Ръцете ми са тъжни и валят.
В капчуци ги събира тате –
когато ме споходи във съня,
да се усмихвам, да е лято.
По дългите пътеки на нощта
той слиза бавно... Бавно слиза,
облякъл се за срещата с една,
изкърпена от мама риза.
И се усмихва, и е много млад.
Във дворчето присяда кротко.
Варя му чай от липовия цвят,
а той брои калинки в троскота.
Налива от чешмата тишина
и под прозореца засажда я –
когато бъбрим двамата с деня,
да я разказваме, да ни разказва.

08.01.2016г.