автор: Danielita

http://imgur.com/z7fElXI

В един от филмите си Роберт ДеНиро казва “Семейството е малък кръг на доверие“ и тъй като пръстени се подаряват главно по повод семейни празници - годеж, сватба, годишнина и пр. може да се каже, че и пръстенът е едно малко, красиво кръгче на доверие. Но не само... Затова ще ви разкажа няколко случки с пръстени.

* * *
Далечната 1984 година. Американски Университет със студенти от цял свят, най много индийци. Още преди да пристигна, мъжът ми се беше сприятелил с доста от тях и се канеха редовно на гости. Все още студено, но индийките си ходеха с копринени сарита с разкошни цветове, допълнени от златни пръстени и други бижута. Започнах да ги разглеждам, знаех че в Европа това не е прието, но сред толкова смях и закачки и аз се отпуснах. Оказа се, че индийките обичат да забелязваш всичко по тях и си признаха че любимите им неща са златото и коприната. И тогава една от тях свали един от пръстените си и ми го подаде. Аз помислих че ми го дава за проба и понечих да и го върна, а тя учудено ме попита „Не го ли харесваш?“ Харесваше ми и още как, не беше скъп- зелени камъчета и малко злато между тях, но просто светеше, отразяваше усмивката на тази млада жена! Приех го с доза неудобство, но с радост. Тя ме харесваше и ми подаряваше кръгче приятелство.

* * *
Изключително уважаван руски учен. Работехме заедно по един проект, свързан с израстване на изкуствени кристали -рубин, сапфир, гранат и др. На една от конференциите, където наред с техническите кристали бяха изложили и бижутерни, аз казах кой знае защо, че бижутерните кристали не ме интересуват. А бяха наистина красиви-всички цветове на дъгата. Мъжете се сконфузиха - очакваха друга реакция от единствената жена в групата. Тогава той се наведе и ми прошепна: „Права си, и аз не харесвам изкуствените неща. Искаш ли да ти подаря пръстен от естествен камък, в нашия завод ги правим?“. Стъписах се, не вярвах да има подтекст това предложение, нали и семействата ни се познаваха. Кимнах утвърдително и казах „ Добре , но аз ще си го платя“. При следващото си идване в България той донесе пръстена. Беше целия изрязан от полускъпоценния камък жадеит, красив зелен цвят. Просълзих се и го попитах „Защо го правиш?“ А той: „Приятелството е крехко нещо. Този твърд камък ще го държи здраво в годините“
Въпреки че пръстена ми беше откраднат, приятелството си остана.

И ако предишните истории с пръстени са отдавнашни, напоследък пак започнаха да ми се случват разни неща.

* * *
Имам един пръстен, много стар, донесен от Русия – златен, с жълто-оранжев овален камък, който повече от 30 години не съм сваляла от ръката си. Много семпъл, но привлича погледа. Пристигам в България , возя се в автобус и с умиление гледам навън. В това време забелязвам на ръката на жената, седяща до мен съвсем същия пръстен. Наплашена от джебчийски истории, веднага поглеждам и към моята ръка – пръстенът си е там. После пак фиксирам нейната ръка – и нейният пръстен си е там. Забелязвам погледа и и в този момент и двете се разсмиваме.
„От къде го имате този пръстен“, почти едновременно се питаме
„От Москва, едно време там имаше красиви и не скъпи бижута“.
От дума на дума се оказва че сме били по едно и също време там и сме пазарували от едни и същи магазини. И като на филмова лента се въртят спомени, спомени...
Говорим си като стари познати и за промените в Москва сега и за вчерашния концерт на Лубе в София и т.н. Изпускам спирката си, но не съжалявам, мисля си какво може да направи един пръстен, най обикновен пръстен.

* * *
И ето ме пак в Америка, от където започнаха историите с пръстени. Този път в малкото градче Варшава, щата Индиана, основано предимно от поляци. Току що пристигнали да работим в голяма и престижна фирма, бяхме поканени на Деня на благодарността да участваме в благотворителен обяд, организиран от гражданите на Варшава. Изключително дружелюбна и приятна атмосфера, шарен свят. Срещу мене седна възрастна дама с много бижута по нея, повечето ръчна изработка от метал и мъниста, нищо скъпо, но красиво. Заглеждам се както винаги и тя почва да разказва, че е имала фирма за бижута, които проектирала и изработвала сама, с други думи – артист по душа и умение. Говореше без акцент- трето поколение емигрантка от Полша. Разпитвах я за материалите, за начина на изработка и пр. Моят интерес към професията и очевидно я радваше, караше я да се чувства горда. Тогава тя свали един от пръстените и ми го даде с думите „ Вземи го за късмет“ . Много се поколебах. Исках да го платя, но нямах почти никакви банкноти. Събрах криво-ляво някаква сума от колегите като жест на благодарност и винаги, когато почуствам, че късмета ме напуска слагам пръстена на ръката си. Ето и сега ще го сложа красавеца, за късмет.

Имам няколко други пръстени и всичките си ги обичам. Някои подарени от скъпи приятели, символ на доверието между нас, други- символ на вярата в себе си. Никога не съм искала да имам пръстен с диамант. Веднаж един колега ме попита „Ще те направи ли щастлива пръстен с диамант“, очевидно жена му искаше такъв. Веднага отговорих че не ми е по сърце. Скъпите диаманти излъчват студен блясък. Моите пръстени топлят сърцето.