автор: AGRESIVE

В един съвсем невзрачен, но студен
отвътре гладък и тепсиен месец,
във края на последния си ден,
избра да си отидеш и от себе си.
Въздигна се и повече не мръдна.
Във тленния ти храм остана пусто.
Иконите и расото не хвърли,
но не е кражба - там ще Му ги върнеш.

Ще му изпееш както знаеш припева
на своята измислена молитва.
Не си от земните, но сред небесните
стихът ти е като пламтяща бримка,

обхванала гърлата им с човешкото,
провесва ги след земния ти поход.
Предлагам ти, върни им до последно
и след това се прероди отново

в най-белия, студен и синеок
възкръснал на земята като ангел,
чоешки слаб, но извисен до гроб
ЧОВЕК се прероди, макар и паднал...