автор: cattiva2511

Глава 5

Нов ден, нов късмет. Сега трябва да накараме Дева Мария и Ръсел Кроу[1] да се влюбят, или поне да се оправят. Лидия бе прекалено изнервена, че да си мери приказките, а така като се намираше в роман бе сигурна, че мислите и се запаметяват нейде.
Как ли я е описала Кристина? Много добре знаеше как, що за въпрос? Нали е чела книгата. Но там се казваше Виктория или Вероника, нещо подобно, и не беше точно себе си. Как ли щяха да опишат косата й, очите, гърдите, талията. О, Лидия имаше талия, фигурата й не бе нито квадратна, нито кръгла, по-скоро гръцки стил. И освен това, изяж се от яд, Парис Хилтън[2], нямаше целулит и стрии, защото не бе раждала. Искаше деца, мъж… не е задължително, но дете искаше със сигурност. Разбираше се с тях и те я харесваха. Това говореше, че е добър човек, нали?
В стаята от нищото дойде Кристина.
— Какво си мислиш, че правиш?
— Мисля! — каза Лидия, без дори да я погледне.
— Всички те харесват, дори Форк!
— Не съм виновна. Исках твоето момиче да си отвори дупката, през която яде, и да очарова множеството, но нали е прекалено скромна, няма как да се накара да изпъкне. Пък и май не си я написала много умна?
— Напротив може да чете и смята перфектно и…
— Да, да, и си говори с китките, ама те няма да я еб…
— Да не си посмяла да го кажеш! Дори и в съвремието, не си ли чувала, че мъжете харесват тихи и изискани жени?
— Да ме виждаш с мъж, в момента? Аз пък не понасям мачо-мен.
— Съвсем слабохарактерни ли ги предпочиташ?
— Едното няма нищо общо с другото, драга!
— Да, добре… направи нещо!
— Това и правя, споко, ще намеря начин да ги вкарам в леглото. А според възгледите ми за този тип литература, веднъж само мъжа да се изпразни на правилното място и вече е влюбен, без дори да си го признава.
— Вулгарна си…
— Да, нали? — усмихна се сладко Лидия.
* * *
В градина съм, няма да се паникьосвам, ето я Дева Мария от Гуадалупе[3]!
— Здрасти, Крис, хубав ден, нали? — ето защо хората говорят за времето! Не знаят от де да я захванат!
— Да, много…
— Моля те, много ти се моля, кажи поне едно пълно изречение! — не искаше да я обиди, напротив трябваше да я хареса. Нали е най-красива, най-добра, най… абе просто най!
В същото време Родерик чу последните думи на Лидия. Тя се опитваше да смаже горкото дете. Това му стана ясно, но щеше да види до къде ще стигне, преди да се намеси. По-добре от преди сватбата да се разбере кой е по-висше стоящия в тази къща. Нямаше да й даде да му се качи на главата, като бившата му. Притаи се зад едно дърво в близост до жените… така де, до жената и детето и се заслуша.
— Аз… добре, Лидия, какво искаш да ти кажа?
— Харесваш ли мъж ми? — това подигравателно наречие и стана навик, но нито Родерик нито Крис го разбраха като шега.
— Той още не ти е мъж! — възмути се Крис. Тя ревнува! Супер!
— Да, нали, може и да не ме вземе! Може примерно, знам ли, да вземе теб? — това го каза като повдигна рамене.
— Не ми се вярва, пък и е много опак и…
— Но ти го харесваш, нали? — и моите зъби са бели Кристияна, и аз мога да се хиля тъпо.
— Не знам, защо питаш? За да ми се подиграваш след сватбата ли?
— Нямаш високо мнение за мен, нали? — не си тъпа, а предпазлива, как не се сетих. — Ако ти кажа, че съм нов човек?
— Пак ли си влюбена в някого? — о, да. Злодейката трябваше постоянно да има забежки. Съвременните жени, всички сме злодейки и курви!
— Не, в момента не! Както и да е, стига за това, искам да те помоля за нещо, става ли? Вчера като те видях с мъж ми… ъ-ъ… евентуален мъж ми, реших, че си подхождате повече от мен и него и…
— Какво? Какво искаш да кажеш? Аз не съм виновна, че се видяхме на път за…
— Стига, мамка му, не те нападам! Стига си клепала на фандаци, няма да те изям. Аз съм търпелива, но ако не спреш да се оправдаваш и млъкнеш… преди малко ти казах да говориш, нали? Забрави го! Не искам да те слушам. Говори с другите, когато си сред хора. Изпъкни, да те вземат мътните! Покажи, че си нещо повече от големи очи и чифт цици! — Лидия започваше силно да се ядосва.
— Чифт цици? Не мисля, че това ми харесва.
— Дреме ми! Застани малко като жена на място, а не като вдовицата в бяло. Родерик ти харесва: пърхай с мигли, завърти дупе и се ухили, за да му привлечеш вниманието. Хубава си, умна си и прочее, бъди и малко по-нахъсана и изпъкни не само с лице и задник. Толкова ли ти харесва да те мачкат, че вечно подпираш стола или стената?
— Аз… не.
— Ами отвори таз уста, моме, няма как да го направя вместо теб. А ако не ти харесва как ти говоря, вместо да ревеш ми кажи, че съм дебела коза и да се свършва.
— Аз не мисля, че си дебела.
— Ако мислех всяка една обида дето ръся понякога, нямаше да си отворя устатата никога, мила! Ако ти не се защитиш принца на бял кон също няма да го направи!
— Аз…
— Добре, помисли — нали това правят по книгите? — Ще говорим после.
Лидия тръгна, ядосана не на шега. Феята или ще се държи като истинска жена, или да си гледа работата и тя и Кристина и цялата тази купчина камъни!
Родерик отвори уста, после я затвори. Не се издаде, че е в градината. Погледна прелестната Кристияна. Още като я видя я хареса безрезервно, искаше я в леглото толкова много… до сега. Тя бе мила и невинна, добра и… всичко, което би могло да го направи по-добър човек и да успее да го накара отново да вярва в хората, но от снощи, на масата, започна да го дразни. Отначало реши, че Лидия крои план да я злепостави, ядоса се страшно и реши да смаже бъдещата си жена, защото точно Лидия щеше да е бъдещата му жена, за да й покаже, че не може да си стоварва змийския език навсякъде, но тя всъщност… тя искаше да помогне на Кристияна, на това дете, да не бъде наранено. Какво, по дяволите ставаше? И защо той така категорично очакваше от Лидия най-лошото?
Сейнт Винсент пресрещна Лидия. Родерик започна да се прокрадва към тях. Не се боеше от съседа си, всички знаеха, че е различен. Така, поне до ревност не можеше да се опре.
— Добър ден, хубаво време, нали? — попита Ванеса…
— Да, да, слънцето пее, птичките пеят, бобрите се ебът!
— Лидия! — този път Ванеса не се престори на изненадан, той се изненада.
— Да, предупредиха ме да не ползвам тази дума, но толкова време ми беше на езика, че трябваше да го кажа.
— Аз… нямам думи! Ти си различна, нали? — Лидия си помисли, че не само в тъпата книга я питаха това. Да ви е… спокойно дишай, успокой се.
— Да, така мисля.
— Ядоса се, може ли да ти говоря на ти?
— Да-а-а, моля те! Може ли да ти казвам Ванеса?
— Какво? — всъщност защо се учудваше, това бе от ясно по-ясно. — Да — отговори просто!
Родерик клиширано премигна. Това не е Лидия, която уж познаваше от хората. Какво по дяволите?…
— Какво те яде?
— Не разбирам?
— Заговаряш ме в чужда градина. Ясно е, че не искаш да ми вдигнеш полите, което значи, че има друга причина. Та, какво те яде?
— Какво ме яде? Харесва ми лексиката ти!
— Никога ли не минаваш пряко на въпроса? Сигурно е характерно за всички жени, май!
— Аз не съм!… Любов моя, мисля, че си права! Ела да седнем на беседката, аз ще ти кажа моята болка, ти твоята. Така е честно при приятелките нали?
— Да, Ванеса, така е правилно и плана ти е добър, но имам едно условие.
— Какво е то?
— Събирам хора за покер вечер, влизаш или няма да съм ти изповедник!
— Играеш покер?
— Тексас холд-ем[4].
— И това е вид покер?
— О, да и много ще ти хареса! Сложи си резервен чифт бельо, да не ти видим не женското достойнство!
Родерик видя как двамата се засмяха и тръгнаха към каменната беседка, за да си говорят. Кристияна излетя от главата му яко дим. Искаше да разбере какво мисли Лидия. Дали не се предлагаше на Сейнт Винсент? Сигурно това беше, същата като бившата му жена. Много щеше да се разочарова флиртаджийката, като разбереше, че той би предпочел него пред нея. Така й се падаше, кокетка! Ха!
* * *
— И, така, Лидия какво мислиш за мен? — започна Ванеса.
— Не те познавам, откъде да знам.
— Но аз съм, хъм-м-м, различен и нямаше как да не разбера, че ти знаеш, и то от пръв поглед и някак не ме съдиш, което е…
— Ако кажеш странно, ще се ядосам… всъщност няма. Какво ми влиза в работата твоята сексуална ориентация?
До тук с извода на Родерик, че бъдещата му жена флиртува със Сейнт Винсънт. За да си признае честно, той и в началото не го мислеше наистина. Просто от вътре му идваше да я взима за… Точно какво не бе сигурен, но със сигурност за нищо добро.
— Ти наистина каза точно това нали?
— Да, защо? Искам да ти кажа, че според мен мъжете, които явно те осъждат са скрити педерасти. Не гледай така ти не си такъв, за мен си… друг… има разлика! Така, както и да е, мъжете, които те осъждат са скрити педерасти и толкова ги е страх да не стане очевидно какви са, че те нападат. Не теб лично, хората като теб, за да скрият тайната си природа — това, Лидия бе сигурна, не беше вярно. В този измислен свят, просто всеки различен, в това число и тя, бе обект на ненавист и подигравки, но на Ванеса това можеше да се спести като факт. — Относно жените, така като си красив мъж, е същото. Девойката те иска, но така като си от нейния отбор се озлобява и тя почва да те подиграва.
— Дам… аз си мислех, че хората просто мразят различните.
— Абсолютно си прав и тук — да, така е. Не само сега и не само в този идеалистичен романтичен свят, където хората за или зли или добри. Трябва да се впишеш, за да си сред свои. Лидия мразеше еднаквото толкова много. Добре че не бе живяла с майка си на Балканите сред комунизъм, ето там вече нямаше да изкара и ден. Господ да ти дава здраве, Кристина, че не си написала роман за комунистическа страна.
— Какво мислиш за годеника си?
Родерик се напрегна, ето сега щеше да каже… какво? Говори, говори, дявол да го вземе. Но естествено Лидия започна да мисли. Какво ли?
— Ами-и-и абсолютен стереотип.
— Не те разбирам?
— Просто е. Бил е женен, жена му преди сватбата е била… как да кажа… като Кристияна. Мила, добра и покорна. Естествено, след това, му слагала рога!
— Ти знаеш? От къде, кой ти каза?
— Какво значение има? Както и да е, развратничела е наляво и надясно и наш герой търпи до червено. После тая се напива с някакви треви, защото забременяла, ама не от него, защото не му пускала, съответно, та напила се с някакви треви и пукнала.
— Имаш много, ама много странен начин на изговор.
— Не ме прекъсвай, руса съм и ще забравя за какво съм говорила. Та след като Мара…
— Тя се казваше Александра!
— Все тая, та след като Мара пукнала, наш герой от приказките се озлобил срещу всичко живо с дупка между краката и станал уж циничен и груб и бла-бла. Пълна простотия.
— Как може да си едновременно вулгарна и сладка? И аз искам така!
— Имаш да взимаш!
— Ти не си непорочната девица, както от пазара, за който говори снощи, нали?
— Господи не! Пък и гледам много порно, това ме прави направо извратена.
— Порно?
— Няма значение. Важното е, че Родерик е клише, Кристияна е клише, и направо ги виждам заживели щастливи завинаги.
— Ти им отне душата.
— Сигурно, но така го виждам. Родерик няма да се довери, поне за сега, на нито една женска, а Крис е най-доброто и мило и… о, Господи, аз съм много лош човек, знаеш ли?
— Защо?
— Повръща ми се от нея. Признавам много е красива, но тази доброта, тази наивност, тази себе отрицателност, само и само да не се покаже пред другите, за да избегне гордостта! Иде ми да я цапна, само за да видя дали ще обърне и другата буза или ще ми избие зъбите в изблик на гняв. Родерик? Може ли от една женска да отритнеш цялото ни съсловие? Все едно като помиришеш развалено яйце да не искаш повече никога яйца. Пък и нали е мачо-мен, пълен с тестостерон за целия китайски народ, как е могъл да търпи нимфоманската си жена цели три години без дума да каже? Аз лично щях да й потроша кокалите!
Родерик зяпна, Ванеса зяпна, Лидия стана. Схвана й се гъза, да, Кристина, гъза, на каменната беседка.
— Довечера, за сега сме аз ти и Мария, но смятам да говоря и с мистър Вилица, и да намеря и някой друг, ще Ви науча да играете карти и ще Ви обера до шушка.
— Но Мария е слугиня и…
— Тя е от работническата класа! За това, че работи й се плащат пари!
— Не това исках да кажа, а че ще вземеш парите на човек, който няма!
— Тя прие, не съм я карала, хареса и комара. Това е хазарт, скъпа, та какво ще кажеш?
— Ти си жестока! Твърдо „За“!
— Супер, довечера ще вечеряме само семейството, в малкия салон, ще се промъкнеш през входа за персонала и се събираме в моята стая. Тайно ще внесат маса и някакъв вид чипове, а аз ще гепя картите.
— Ти си злодей!
— О-о-о, да, бейби! — Лидия си лапна кутрето и погледна лукаво. Ванеса не разбра. Лидия се засмя, щеше да му разкаже за шпионина любовник[5] един ден.


Глава 6
Всички мълчаха. Всеки вглъбен в собствените си мисли… освен Лидия, тя бе в много добро настроение в интерес на истината. През деня засече другия си съсед, лорд Форк, сигурно задирял Крис в градината, и му предложи да играят карти. Мария намери толкова желаещи, та се установи, че ще има още много покер вечери. Е, поне докато Крис и Родерик не се вземат. Лидия си сви и една книга от библиотеката, кутия с пури и много алкохол. Покер вечер без пиячка, бе като стриптийз бар без проститутки.
Пееше си песен на Металика, о да, тя слушаше само класически рок. Клатеше крак под масата и се абстрахира от цялата намусена фамилия.
— Ще четете ли тази вечер, лейди Омбре? — попита брата-съпорт.
— Да! — и продължи да си пее за уискито в буркан[6].
— Коя книга взехте? — видял ме е, много важно.
— Не знам. Взех я, без да гледам, за да има тръпка.
— Тръпка? — Себастиян я следя цял ден и Лидия знаеше, но не й пукаше! Видя я да краде книгата, да краде никотин, защото вече щеше да полудее без цигара, и да краде алкохол. Можеше да ги вземе просто, но нямаше да има усещане за опасност. Пък и като знаеш, че те дебнат…
— Точно тръпка! — Лидия искаше да му се изплези, но нямаше как да го направи. Само остава да й видят езика!
— Искам и аз да играя! — този път Лидия се стресна и се обърна към мъж си. Ако бе класическа героиня на любовен роман щеше… как беше… да подскочи на стола!
— Какво? — Ко речи?
— Искам и аз да играя! — повтори Родерик.
— Няма как, защото Мария учи другите цял ден на правилата, които й обясних. Няма начин да почна да преподавам и аз, защото нямам нервите за това!
— Знам, подслушвах целия ден!
— Ако дойде и Крис! — Лидия скръсти ръце и погледна невинната девойка.
— За какво говорите? — попита Себастиян.
— Покер.
— Покер?
— Покер.
— Лидия, ще играете комар? — не се пули, глупак!
— Да.
— Искам и аз! — каза малкия брат като дете, на което му е отказана наслада.
— Ами-и, няма места и…
— Искам и аз! — ако тропнеш с крак и застанеш на „Ф“ ще си помисля…
— Ох, добре, но се покрадвайте всички, няма да е интересно ако не е тайно.
— Но от кого ще се крием? — попита Родерик.
— Какво значение има? — ухили се Лидия.
* * *
Всичко започна добре, сигурно нямаше да свърши добре. Какво пък, началото е важно. На кръглата маса, почти като в Камелот, седяха Родерик, зад него Крис, която вече бе пияна на дъска. Така като не играеше, а и не говореше, от скука се напи. Себастиян, Форк, Ванеса, Мария, иконома със странно име, което Лидия не можеше да произнесе, коняря Джон, една прислужница, доста красива при това. Лидия цяла вечер й гледа в пазвата. Ох, само да се протегне… в университета установи, че харесва жени с големи гърди… не помнеше заглавието на прислужницата, но все тая… и още един мъж, на около петдесет, който тя си нямаше и на идея кой е. Като разбраха другите, че Доновете на Коза ностра[7] ще играят повечето от персонала го достраша да присъства. Но комарът е за смелите и до сега се сипеха шеги и играта вървеше гладко. Чип лидер[8] бе Лидия, но тя си бе сложила „покер фейса“, и много се гордееше с това.
Изведнъж някой изхълца. А, да, пияната божа кравичка! Идеално Кристияна пияна, Кристина щеше да кастрира Лидия, но за щастие нямаше какво… ха!
— Мисля, че е по-добре да я изпратиш до стаята й — погледна Родерик, но се намеси д-р Злобюл.
— Да, ще го направя…
— Не, аз…
— Какво имате против мен? Няма да я изнасиля в коридора! — ами, точно това ще направиш! Всъщност, в нейното състояние, изнасилване е силна дума.
— Остави човека! — каза Родерик.
Ти къде се месиш, мама ти стара? Вземи пияната гъска, едно бързо катурване, после разкаяние и сватба. Много ли искам, Господи!
— Ох, правете, каквото искате, но те предупреждавам — Лидия също бе малко пияна, но така като имаше тренинг, алкохолните пари стигаха само за настроение, но не и за да си загуби ума. — Ако си загуби химената по пътя ще те убия! И сега ме погледни уплашено, това ми е лошия поглед!
— Ти не си никаква дама… — ако Форк не се беше ухилил, това би било обида.
— Като взема нож и ти разтворя краката ще видиш, че не съм! — Форк стана, подхвана Кристияна и излезе. Пет минути, шест… — стаята й е до моята, иди и виж какво става! — обърна се Лидия към мъж си.
— Да, сър! — Родерик стана и козирува. Мамка му, защо всички бяха пияни, дори и мачо-мен? Само че, когато Родерик стана, преди да излезе, отиде до Лидия, хвана лицето й с две ръце и се наведе за целувка и… я целуна. Но вместо срамежлива целувка за пред хората, двамата си отвориха устите и си навряха езиците в чуждите пасти. Лидия се овлажни, прекалено от една проста целувка. Не беше добър в това, напъха си целия език в устата й, а и дори тя да искаше да помръдне своя нямаше място. Олигави я. Господи, кой го е учил да се целува? И въпреки всичко се възбуди. Нормално, две години само с Хитлер, така се казваше вибратора й, защото Хитлер никога не прощава и… сега да те пипа мъж! Ами ако лижеше по същия начин? В оралната любов Лидия искаше точно в целта, не около, точно в целта, но с този език сигурно до шия щеше да е потънала в лиги, но най-важното място нямаше да е осквернено. Лоша целувка, бърз отклик! Трябва да изчука нещо, не задължително мъж.
— Май остана без дъх, бъдеща съпруго? — присмя й се той. Нагъл тип!
— Ами за малко да ме удавиш, как да имам такъв… — спря, щеше да го посрами пред приятелите, роднините и подчинените му. Не-е, чак толкова нетактична не бе. — Искам да кажа да, така е! — опит за невинна усмивка, но не се получи. Родерик я погледна първо злобно, а после размисли и каза:
— Ще ми кажеш нещо после, насаме, нали?
— Искаш ли? — мъжете не обичаха да им казват колко са зле.
— Да!
— Добре! — и Лидия се усмихна, за пръв път, истински.
След двадесет минути двамата мъже се върнаха. За жалост Лидия, която бе на тръни (превръщаше се в мама гъска на главната гъска) ги посрещна с не точно правилните думи:
— Ако сте правили оргии не може и двамата да я вземете за жена!
— Ти си като глътка свеж въздух, Лидия — каза д-р Злобюл — но в Лондон ще те заклеймят, ако продължаваш с този език!
— Първо там не ща! Второ, знам къде и кога как да се държа, Злостър!
— Злостър? — колко хора можеха да повторят думите й в един глас?
— Да, ти си зъл!
— Защо? — попита просто той.
Защо? Защо? Ами защото автора така е решил. Ти си злобен и отмъстителен и гаден и… ти си като Родерик без Кристияна.
— Защото съм пияна на мотика, драги! — всички застинаха. А, да, ето я и нейно величество авторката.
— Ти, ти, ти — запъна се!
— Аз, какво?
— Целуна главния ми герой.
— А-а-а, не! Той целуна мен. И не се целува добре.
— Наистина ли, но той е идеален?
— Но не може да се целува, искаш ли да ти покажа какво направи? — преди Кристина да отговори Лидия хвана тила й и си навря езика до сливиците й. Нямаше проблем да целуне жена. Но в една връзка бе напълно моногамна, ала една връзка с мачо-мен не я слагаше в понятието „връзка“. Нито годежа, нито… почувства се зле и пусна Кристина веднага.
— Това беше отвратително!
— Защо? Защото съм жена, или защото ти изнасилих устатата?
— Второто!…
— Ами това е твоят герой от приказките. Какво очакваш, цял живот ебал само прислужници и една невярна жена, която според мен не е виновна…
— Какво? — Кристина премигна. — Защо?
— Мама и тати, поне така предполагам, са я дали на твоичкия. Тя никога не е била с мъж и той не се е представил добре. Нито веднъж. Тя не е могла да му го каже, защото в това време просто не се прави така, но се е озлобила към него и не е искала да му пуска, нормално, но няма избор и така като я сърби си намира друг да я почеше. Този, който няма да се опита да й олиже всичките зъби за две минути.
— Ти си пияна и… май си права, нали? Не съм била с мъж и…
— Това ни е ясно от самото начало. Не си лягай първо с Родерик! Четох любовната сцена. Мила, копи-пасте ли направи? — Лидия се ухили. — Опипва ли се?
— Ами-и-и-и, да.
— Защо се срамуваш? Точно това е основата на една не здрава връзка. Не може да очакваш, че първият ще ти е перфектният. Аз лично сама се оправих за пръв път с Хитлер!
— Хитлер?
— Вибраторът ми! Подарък от баща ми за шестнадесет годишнината ми!
— Баща ти ти е подарил вибратор?
— Не е сигурно.
— Че ти го е подарил?
— Че ми е баща.
— О, горката…
— Слънце нямам лична драма, живота ми досега е точно такъв какъвто исках и то, защото си го направих така. Не съм герой от книгата ти и аз съм напълно доволна от съдбата си. Не го казвам, защото така трябва. Да, една връзка би ме разнообразила, но в интерес на истината, всичко си подредих така както ми е угодно и съм щастлива. Не съм написала коментара си от злоба, няма защо да ме наказваш. От както съм дошла, не виждам в какво съм сгрешила спрямо теб. Приеми го, аз съм права, ти грешиш…
— Знам, още като написа рецензията си го знам. Защо мислиш книгите са такива? Защото такива като мен искат такива истории. Ти си права, но и аз съм…
— Не-е-е, не си.
Кристина помисли малко и после каза:
— Форк се натискаше с Крис — и тя бе започнала да я нарича така — и той й бъркаше под полата и… така мръсно на стената никога нямаше да го напиша.
— Оправи ли я? — уплаши се Лидия.
— Не, той спря, не тя! Той! Защото ти я напи.
— Може пък наистина да я обича?
— Ами май, така стана, както и да е, за да си идеш, Родерик и Кристияна трябва да са заедно, другите са без значение…
— Ето това, скъпа Кристина е най-голямата ти грешка. Другите, освен главните, са без значение.
— Ти си пияна!
— Това вече го каза, сега чиба, моля те! Искам да си доиграя и да си допия — и Кристина си тръгна, но Лидия тотално изтрезня. Запали една пура и чеква до края, дори фул…
* * *
Останаха сами. Другите един по един се изнизаха. Лидия и мачо-мен. Само че тя нямаше настроение. А той явно — да.
— Исках да поговорим… — започна Родерик.
— Да, това ми стана ясно. Знаеш ли, че… Форк е, хъм-м-м… как да ти кажа? Не знам, какво си заварил в коридора, докато бях в стаята?
— Да, заварих двамата да се натискат в коридора.
— А-а-а, да! И аз така си помислих. Стаята на Крис е на минута и половина от моята, при това ако си пиян.
— Да, но не за това исках да говорим.
— Думай…
— Моля?
— Кажи си болката и да си лягаме. Изтрезнях, уморих се и е около три сутринта. Какво искаш?
— Ами… ние ще се женим и аз, ами аз, такова исках…
— Искаш да правим секс?
— Девствена ли си? — за пръв, а сигурно и за последен, Родерик си помисли: „Моля те кажи НЕ!“. Всичко в него говореше, че иска да е първият, но за пръв път, и то след невярната съпруга, искаше отрицателен отговор.
— Не!
— Не? Кой, някой слуга?
— Работническа класа, и внимавай да не създам първите синдикати! Не, но няма да разбереш.
— Опитай, аз…
— Не мога сега да ти кажа. Виж не съм за теб, вземи Крис!
— Знаех си, че ми я пробутваш, защо? Искам теб! — това комплимент ли е мачо-мен?
— Това…
— Искам те, какъв е проблемът? Искам ти да си ми жена!
— Не може да го искаш! Аз не съм непорочното същество от хиляда и една нощ. Цинична съм, груба съм и си признавам, че съм злобна. Вярно моногамна съм и искам деца, нямам болести — какви, за Бога, ги говоря? Лидия млъкна.
— Какво искаш?
— Не знам още, в това е проблемът. И да правим секс… аз не съм главният герой. Виж, главната героиня трябва да е чиста, с добро сърце и душа. Ако някой я нагруби, тя просто обръща другата буза и… аз не съм главната героиня.
— Аз не искам главна героиня, за какво всъщност говорим? — Родерик се обърка във всичко, освен в едно, искаше точно Лидия и никой друг. Любов? Е това едва ли, сега осъзна, че и Александра не бе обичал, но искаше Лидия. Вярваше й и странно, но я харесваше повече от всички, които познаваше, дори повече от брат си.
— Искаш да правим секс, така ли?
— Да, искам да правим любов…
— Аз не съм в настроение за любов!
— Мога да ти простя забе… — грешка, червена лампа. Родерик, мили, ти си типичен любовно романен герой. Можел да прости, какво за Бога?
— Махай се!
— Аз… — осъзна, че е оплескал нещата, но твърде късно.
— Лека нощ! Пренасочи желанията си към Крис, тя е добро момиче, заслужава щастие — той не каза нищо. Имаше собствено мнение по въпроса, Лидия може и да не знаеше, но щеше да е негова. — Само едно последно нещо, драги! Като целуваш Крис, не превземай цялото пространство. Трябва да се диша, пък и ако тя ти отвърне, трябва да има място за това. Подразни я, нека го почувства, да раздвижи и тя, не само да има един непознат орган в устата си… при други ситуации е възбуждащо, но за целувката трябват двама, не бъди натрапник! — Лидия се спря. — Лека нощ!
Изтика го от стаята си, врътна ключа и се простря по лице в голямото, твърдо легло, след което заспа. Без мисли за Родерик, без драма… не тя не бе от типа жени от любовните романи. Жалко, леко й се искаше да е, но явно просто няма шанс!

---

Бележки
[1] Ръсел Кроу — новозеландски актьор носител на Оскар.
[2] Парис Хилтън — певица, актриса, модел, бизнесдама, писател, светска личност, една от наследниците на семейство Хилтън.
[3] Дева Мария от Гуадалупе — Девата от Гуадалупе често се нарича Кралица на Ангелите. Неин първообраз е Дева Мария.
[4] Тексас холд-ем — вариант на играта на карти покер.
[5] шпионинът любовник — („Остин Пауърс — шпионинът любовник“) американска комедия. Във филма главният злодей, д-р Зло, винаги „налапва“ кутрето си, когато замисля някоя злина.
[6] „уиски в буркан“ — „Whiskey in the Jar“ ирландска песен, изпълнена и от Металика.
[8] Коза ностра — наричана също сицилианска мафия, е престъпна организация, възникнала в средата на 19-ти век в Сицилия и съществуваща до наши дни.
[8] Чип лидер — играча в покера, който държи най-много чипове.