автор: Markoni55

На Краси, сбъдната ми голяма любов

Днес ми е ден за тъга,
cамо днес оставям болката да ме превземе.
Понякога изтича през очите ми,
обхожда мислено всички места,
където заедно бяхме щастливи...
В края на деня се връща обратно
в онова ъгълче на душата ми
завинаги запазено за теб.
Понякога ме заслепява внезапно
в погледа на някое от децата ни,
в думи на стар приятел,
в спомени, които и радват, и болят.
Добра е тъгата ми.
Не ме притеснява.
Не ме укорява, че допуснах друг човек да топли душата ми,
да подпира окуцелия ми живот,
да кара сърцето ми да трепти и се усмихва.
Днес е денят, в който се оставям в ръцете й
докато издържа.
После тръгвам да търся приятелите ни,
с които да помълчим заедно
или да говорим за теб.
Днес позволявам на тъгата да ме обсеби
преди да се върна в другата половина от живота си,
тази, която трябва да допреживея без теб.