Зима е. Студ леден
притиснал е града.
Наметнал бяла дреха
задрямал е върхът.
Настръхналите птици,
с премръзнали крака,
побързват да се свият
на завет и мълчат.
Небето бди високо
над свитата земя
и ръси без посока
кристален, пухкав сняг.
Звездите избледнели,
студени стъкълца,
над облаци дебели
са скрили личица.
Блестят като маяци
прозорците в сребро,
нашарени с кристали
и бално облекло.
Комини само дишат,
единствени в ноща.
Зоват със топла грижа
замръзнала душа.