автор: mitkoeapostolov

Звуците на пианото се разнасяха из подземното помещение като пеперуди в топъл пролетен ден. Беше Коледа. От новите Коледи... които не можеш да определиш по времето навън... изпълнена с новите хора, които се раждат и умират във фейсбук и които живеят в моловете.
Душата на пияно бара туптеше със сърцата на старите хора. Повечето от тях изглеждаха над петдесет. Те стояха спокойно по масите и отпиваха от маркови питиета с неясен произход. Някои от тях пушеха цигари. Други се усмихваха. Трети гледаха мрачно. Имаше и такива, които потъваха в своя празен поглед, в бездната от правилни въпроси и грешни отговори, която поглъща съзнанието около Коледа, когато всички наоколо изглеждат толкова щастливи...
Певицата стоеше изправена до пианиста и се поклащаше в ритъма на песента. Усмивка грееше от лицето и. Личеше, че тази жена обича работата си... за ужас на почти всички останали посетители на заведението, които най-вероятно ненавиждаха своите. Трапчинката на лявата и буза загатваше за невинна доброта, която се размиваше в палава усмивка.
Както обикновено, градските големци заемаха местата на пианото. Адвокати, доктори и общински съветници бяха разположили своите чаши върху музикалния инструмент, а той раболепно обслужваше всичките им желания. Песните се редяха една след друга, бързи, бавни, български, руски и английски. Животът следваше своя монотонен ход сякаш от сътворението, но реално от няколко години и сякаш до края на света, но реално до след няколко години.

„Да те жадувам аз, да те жадувам,
а ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен -
това е толкова недопустимо.”

В бара влязоха три момчета на двадесетина години. Сервитьорката ги уведоми вяло, че свободни маси няма. Най-ниският от тях започна преговори, които не изглеждаха сякаш ще доведат до успешен край. Най-високият човъркаше нервно из джобовете си. В този момент, една дама от масата съседна на пианото, осъзнала смисъла на сцената, която се разиграва пред нея, отиде до тримата посетители и им предложи да заемат половината пространство. Те охотно приеха пред неприветливия поглед на сервитьорката.
Охранителят гледаше безучастно пред себе си, докато пушеше и си бъркаше в носа. Масивното му тяло покрито от черна тениска, черен анцуг и черни спортни обувки предвещаваше черно бъдеще на всеки дръзнал да наруши спокойствието в заведението.

„Жил был художник один,
Домик имел и холсты,
Но он актрису любил,
Ту, что любила цветы.
Он тогда продал свой дом,
Продал картины и кров,
И на все деньги купил
Целое море цветов.”

Сервитьорката прие поръчките на тримата новодошли посетители. Те свалиха връхните си дрехи и ги скупчиха в единия ъгъл на масата. Започнаха да танцуват вяло, в стила на останалите гости на заведението. В началото на някоя любима за тях песен и те също като другите вдигаха ръце нагоре, изпяваха грачейки на висок глас първите думи и след това потъваха в своето посредствено пребиваване като бавно местеха тежестта на тялото си от крак на крак и флегматично редуваха ръцете си в локомотивно движение.
Ниският и високият се отправиха към пияното, където жадно попиваха от невинната трапчинка и покварената усмивка на певицата. Градските големци се разпалиха и ту вдигаха пиянски наздравици, ту стискаха ръката на младата изпълнителка или пианиста в знак на признание.
Русият остана на масата в страни от пианото и продължи наизустените си движения в ритъма на музиката. От време на време той отпиваше от минералната си вода и хапваше от морковите оваляни в лимонов сок.

„Само теб обичам, само теб,
мое мило момиче
и преди да те видя и преди,
пак теб обичах, само теб”

Когато Русият се обърна към пианото, за да види какво става с приятелите му, с изненада установи, че до него са се настанили възрастна жена и младо момиче на около двадесет. Възрастната жена говореше нещо, червеникавата и коса блестеше от светлината на прожекторите, а изкривената и усмивка придаваше на лицето и странен вид... като на баба Яга от детските приказки.
Русият продължи да танцува вяло. При следващия поглед към пианото, младежът установи, че младото момиче си налива бира. Когато вдигна чашата да отпие от нея, обаче, движението и беше толкова рязко, че част от течността, заобиколи нежните и устни и се разля по двете и страни като кехлибар... като пречистваща света вода. Момичето беше пияно.
Русият се присъедини към своите приятели до пианото, които захласнато следяха всяко движение на певицата и вдигаха наздравици с новите си познати от градските големци. Като видя навалицата там, той се върна на своята маса. Младото момиче танцуваше.

„Hit the road Jack and don`t cha come back
No more no more no more no more
Hit the road Jack and don`t cha come back
No more
What`d you say”

В танцът и имаше нещо магично и странно. За разлика от останалите посетители, които се поклащаха вяло в ритъм, движенията на младото момиче бяха несвързани, неритмични, краката и не се координираха с ръцете. Тя приличаше на пияно пате, което се поклаща от страна на страна.
Когато видя, че момчето я наблюдава, момичето запали цигара. Вместо да я разположи между показалеца и средния си пръст, тя я постави между средния и безименния. Дръпна няколко пъти от нея, но сякаш само на ужким... след това загаси цигарата в чаша с вода… и се приближи внезапно до момчето:
- И какво, ще ме изпратиш ли до вкъщи?
Момчето се стъписа, но отговори бързо:
- Не.
- Защо?
- Защото си пияна.
- И какво от това?
- Не ме привличат пияни момичета.
- Какво?
- Не ме привличат пияни момичета.
- Не те чувам, хайде да излезем отвън да се разберем!
Русият се поколеба за момент, но момичето го хвана за ръката и го повлече навън. Подозрителният поглед на охраната ги изпрати през изхода. Студеният въздух ги пое в топлата си освежаваща прегръдка. Двамата застанаха до парапета на входа. Момчето погледна момичето в очите. В тях се отразяваше синьо-зелено езеро, зад което се виждаха черни буреносни облаци. Нещо в този поглед беше счупено, като стъкло стопено на пясък, развян от студения зимен вятър.
- Искам да ме чукаш?
- ?!
- Да ме чукаш бе, не разбираш ли?
- Не ме привличат пияни момичета.
- Аз правя секс най-добре като съм пияна.
- Не мисля.
- Никой не те кара да мислиш, а да ме чукаш.
- Не и в такова състояние.
- Значи ми отказваш?!
- Да!
- Можеш да правиш с мен каквото си поискаш!
- Не желая нищо да правя с теб в това състояние.
- Много си тъп.
- Да.
- Айде да ме чукаш!
- Не е нормално да говориш така.
- Бившият ми приятел ме остави. Не ме иска обратно.
Малка солена капка се отдели от сладководното езеро и си проправи път между неволните конвулси по лицето.
- И ти си като него! И ти не ме искаш! Всички сте едни и същи!
- Хайде без драма. Можеш да си тръгнеш с всеки, когото пожелаеш долу в бара.
- Аз искам с теб!
Пияният, прегракнал, отегчен и счупен глас на момичето звучеше искрено.
- Хайде да слизаме. Много е студено. Ще настинем.
- Не искам. Искам вкъщи с теб- настоя тя и се притисна до гърдите на момчето. То я обгърна с ръце и почувства бесните удари на пияното и сърце. Целуна я по челото. Хвана я за ръката и я отведе обратно в бара, където Ниският и Високият ги посрещнаха с любопитни погледи.
- Аз си тръгвам- съобщи им Русият.
- Аз си тръгвам- съобщи и Русият.
- И аз идвам с теб- изхлипа момичето.
Русият поклати глава и се отправи към изхода. Зад него момичето се подпря на масата и зарови глава в ръцете си.