автор: VladKo

Емигрант съм във чужда държава,
все се питам, откакто съм тук,
дали своя род аз продължавам
или гените вливам във друг,

На латиница щерката учих
и натяква ми спомен парлив,
че АБето ни родно получи
роля само на факултатив.

Щом под родната стряха долитам,
летен отдих на себе си дал,
аз приятели, близки разпитвам
как оправят се с тежкия хал.

Кой детенце добил, кой — в чужбина,
занаята си кой е сменил,
кой без време в отвъдното минал
(с маркототевци — Бог наспорил).

Благодарен, че работа имам —
тоз основан проблем разрешен —
аз “довиждане” с всички си взимам,
между двете страви поделен.