Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 466
ХуЛитери: 2
Всичко: 468

Онлайн сега:
:: rady
:: LeoBedrosian

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДвама леко уморени мъже
раздел: Разкази
автор: mamontovo_dyrvo

Морето и небето се бяха слели. Нямаше хоризонт. Само една сива завеса завършваща с бели къдри от пяната на морските вълни, подгонени от зъл като дявол вятър. Група гларуси, същински хавайски майстори, сърфираха по гребените им. Щормът запокитваше разпенените туловища върху скалите.
Те се се вмъкваха между тях като в тясното гърло на бутилка за шампанско и изригваха в един величествен оргазъм, преврърнати в конгломерат от пяна, въздушни мехурчета и клокочещи гейзери. В този миг птиците, излетели в последния момент от ръба на риска, се извисяваха над водната хала, рисувайки причудливи фигури, сякаш да потвърдят, че животът е дошъл от тук и пак тук ще се върне. И всичко това беше съпроводено от едновременния грохот на барабаните на всички рок групи по света, допълнени с асинхроният ритъм от тъпаните на хиляда цигански сватби. Невъобразима комбинация от картина и звук!
Белите снежни парцали, появили се изневиделица, танцуваха своето бясно „пасо добле”, режисирани от експлозивните пориви на вятъра. Различните агрегатни състояния на живота се сляха в невиждана импресия. Красотата доби космически измерения, които граничеха с божественото.
Това се виждаше през големия прозорец на малката кръчма, кацнала самотно като ранена чайка над скалите. Двама мъже хипнотизирано бяха впили поглед в невероятното. Видението периодически се появяваше – бучащо и еволюиращо.
Единият мъж седеше с гръб към бара. Столът на отсрещния подпираше дървена колона от посивяло дърво. Бяха около шейсетте. С малко коса по главите си и с бради, които имаха смътен спомен за съществувнето на черния цвят. Мълчаха. Не, че нямаха какво да си кажат. Приятелите разговарят дори когато мълчат. Бяха се запознали преди тридесет и седем години. Не на тази маса, тогава тя беше заета. Но тук, в тази бърлога. На по чаша коняк. И после по още една, и по още една... та досега.
Този, с гръб към бара, нямаше при кого да отиде. Бог беше подбрал близките му, както този вятър отвън помиташе следите от хорските стъпки и всякакви белези от живот. Почти едновременно. Родителите му, синът му... всички. И ги беше изстрелял като тромб в небетието, на един ад разстояние...
Отсрещният имаше само бивши жени, няколко деца и почти дузина внуци, половината от които беше виждал само в скайпа. Бог ги беше пръснал по света, на няколко рая разстояние. И той нямаше при кого да отиде.
Затова седяха един при друг. Обикновено тук. Погледите им не се откъсваха от стъклото, зад което вилнееше природата – чаровна и неумолима. Мислеха за различни неща, но пиеха едно и също. Коняк с морска буря.
- Знаеш ли, копеле – бавно проговори отсрещният – заслужава си човек цял живот да седи в една кръчма, да пие коняк и да дочака своята буря.
Другият отпи утвърдително.


Публикувано от nikikomedvenska на 06.01.2016 @ 19:36:20 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   mamontovo_dyrvo

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 5


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.06.2021 год. / 00:43:12 часа

добави твой текст
"Двама леко уморени мъже" | Вход | 9 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Двама леко уморени мъже
от rady на 01.03.2018 @ 07:33:18
(Профил | Изпрати бележка)
Покъртителна картинка! Но нещата от живота - истинския, случващ се на един ад разстояние живот, са винаги покъртителни! Наздраве за приятелите, без които не можем! И честита Баба Марта! Бъди здрав!


Re: Двама леко уморени мъже
от mamontovo_dyrvo на 28.03.2018 @ 14:26:49
(Профил | Изпрати бележка)
Не е толкова тъжна катината когато приятелите са заедно!

]


Re: Двама леко уморени мъже
от Markoni55 на 28.02.2018 @ 21:14:44
(Профил | Изпрати бележка)
Различните агрегатни състояния на живота се сляха в невиждана импресия. Красотата доби космически измерения, които граничеха с божественото.
отиваш към поезия, млади момко...даа
и какво ли значи това?
пак си влюбен навярно
нежно, силно, коварно.


Re: Двама леко уморени мъже
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 07.01.2016 @ 16:13:51
(Профил | Изпрати бележка)
"...като тромб в небето на един ад разстояние"!!!!!!!!!!!
Какво друго може да си поръча човек след такова изживяване, освен "коняк с морска буря"!
За много години, МД!


Re: Двама леко уморени мъже
от mamontovo_dyrvo на 07.01.2016 @ 17:16:20
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, девойко! За много години!

]


Re: Двама леко уморени мъже
от zaltia на 08.01.2016 @ 15:39:02
(Профил | Изпрати бележка)
Великолепна образност...
Сякаш бях на съседната маса.
Здрав да си, mamontovo_dyrvo!!!


Re: Двама леко уморени мъже
от mamontovo_dyrvo на 10.01.2016 @ 10:17:51
(Профил | Изпрати бележка)
И на съседната маса е добре... Само малко търпение, да дочакш бурята си...
Много щастие и късмет!

]


Re: Двама леко уморени мъже
от Danielita на 10.01.2016 @ 06:41:09
(Профил | Изпрати бележка)
Браво! Висока класа, удоволствие за сетивата!
И аз отпивам утвърдително!


Re: Двама леко уморени мъже
от mamontovo_dyrvo на 10.01.2016 @ 10:18:51
(Профил | Изпрати бележка)
Мълчаливо "наздраве" тогава! Благодаря ти, че надникна!

]


Re: Двама леко уморени мъже
от IGeorgieva на 14.01.2016 @ 09:19:34
(Профил | Изпрати бележка)
Мълчание, което казва толкова много неща...за бурите в живота!
Поздрави!


Re: Двама леко уморени мъже
от mamontovo_dyrvo на 15.01.2016 @ 02:49:17
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Ирен! Приятелството е велико нещо!

]


Re: Двама леко уморени мъже
от gerek на 23.01.2016 @ 23:55:17
(Профил | Изпрати бележка)

Браво Слоне, случката ми напомня нещо, но не мога де се сетя точно какво.


Re: Двама леко уморени мъже
от mamontovo_dyrvo на 24.01.2016 @ 00:23:24
(Профил | Изпрати бележка)
Брато, твоят стол подпираше една дървена колона, леко посивяла от времето...

]


Re: Двама леко уморени мъже
от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 24.01.2016 @ 00:59:42
(Профил | Изпрати бележка)
Наздраве! За всички бури - минали, бъдещи и за... личната. Това за единият ад разстояние е просто... абе, нямам думи. Страхотен разказ, истински!!!


Re: Двама леко уморени мъже
от mamontovo_dyrvo на 25.01.2016 @ 22:01:58
(Профил | Изпрати бележка)
Наздраве! Благодаря за коментара!

]


Re: Двама леко уморени мъже
от milyovelchev на 23.11.2016 @ 19:11:37
(Профил | Изпрати бележка)
Разказ – картина, симфония! Все пак аз си мисля, че не стоят в тази кръчма за да дочакат своята буря. Тяхната буря е минала. Виждам двама крушенци. Съмнявам се, че имат още шанс за спасение. Браво, Sequoiadenron giganteum!


Re: Двама леко уморени мъже
от mamontovo_dyrvo на 28.03.2018 @ 14:26:01
(Профил | Изпрати бележка)
От всякъде дебне спасение!

]