Наесен, като малък,
аз тъгнах да се уча.
това бе първи залък
по пътя да сполуча.
И пак наесен- значи,
посътпих във казарма.
Войнишките задачи
не бяха за аларма.
Наесен ме поеха
за инженер да следвам.
И дните ми приеха
с професор да беседвам.
И пак в поредна есен
започнах да работя.
Живота стана песен
без право да буботя.
Наесен се задОмих
и свърши ергенлъка.
Не се дори помолих
за скъпата разлъка.
Наесен е късмета
и който ме преследва.
Душата на поета
навсякъде ме следва.
И в пенсия излязох,
и пак в сезона есен.
И в групата навлязох
на тоз живот нелесен.
Сега е всичко ясно
във тази моя песен:
промените ми свястно
са идвали наесен.