автор: osi4kata

... а майка ми била абитуриентка.
Отличничка на випуска била,
разцъфнала във семплата си рокля,
изплетена от баба на ръка.
Бордо на цвят, на дължина - прилична,
без флинтифлюшки, със реглан ръкав
дантелена якичка покрай гушката,
бижу във рокля майка ми била.
В разгара на най-хубавата вечер,
засвирил там оркестърът танго
и татко ми към мама се завтекъл
да ѝ признае своята любов.
Танцували тогава под звездите.
Не чували от другите ни звук,
когато татко я попитал:
"Желаеш ли ме, мила, за съпруг"?
И мама ронеше сълзи като разказва
след време за онази светла нощ.
Избягала със татко и без сватба
наказани били. Но от любов
родила се сестра ми през септември,
подир година. Пукнал се ледът,
семейството на мама ги приело,
поканило на пиршество рода,
съвместно с новите роднини,
със сватовете. Весело било.
А на сестра ми дали име - Евелина,
по време на поредното танго.

Р.Симова, 2015.