автор: kandid

Когато корабът на моята мечта
се плъзна по безбрежните вълни
небето сля се със морето
и аз потънах в пещера от синева.

И във прозрачното сияние
ме обкръжиха и плениха магическите цветове.
Небето, цялото искрящо синьо
се спусна към морето с бледо жълто
и розово във потъмняващи нюанси,
до тъмно синьо хоризонта очерта
с гайтан от чернота, за да подсили на морето
сребристите вълна подир вълна.
Небето със морето се венча.
Тъкала булото е сякаш родопчанка
и везала е мойта свята майка.
Небесните вселения се сляха със водата.
И неусетно се отцеди мрака, притиснал ми душата,
и зашеметих се от изригване на свободата,
която кой знай защо държала съм във плен.
Отвори се свещения Граал във мен,
изпълни се с кипящо вино.
И чудя се, от що съм тъй щастлива,
а то е безпределно ясно. Затуй, че тоз прекрасен свят
го има и дълго ще го има, напук на демона на злото,
готов да го затрие, озверял за черно и за жълто злато
от свойто велзевулско тъмно блато.
Но нещо май светилото го разболява.
От изток слънцето изгрява.