Събирам думи, мисли, портокали,
разрязвам ги на резени,
дълбая ги...
Намирам теб,
във всяка сянка на съмнение,
във всяка падаща снежинка белота...
И в дните на смирение,
и в дните на тъга,
на мъркащото вдъхновение
или на гневота.
Си там.
Прегърнал си душата ми.