автор: kasiana

(АКРОСТИХ)

На Рождество среднощ вали Любов!
Адèптите* Исусови празнуват…
Звездите сипят светъл благослов.
Доброто пак в сърцата ни ликува!
Разкаяни, душите в този ден,
Агнèца Божи в себе си приемат…
Вали Любов! Човекът, окрилен,
Израства в мъничката си вселена.
Цъфтят надежди в хиляди души –
Алюзия* за бъднини щастливи,

За вярата, че Бог ще да тешù
Адèптите си и във дни бурлùви.

Летят снежинки, ангелски перца...
Южнякът спи. Лудуват зимни хали.
Будува Месечко, туптят сърца.
Осанна! – пеят звездните хорàли.
Всеславна нощ! Земята е в лъчи.
Тя вдига тост за Любовта Христова.
Алèгро* във душите ни звучи…

Христовата Любов – зефир свещен –
Разжарена от Кръста на Голгота,
Искрù неспирно в земния ни ден –
Сапфир мистичен, смисъл на живота.
Темèл в духовния ни личен храм,
Оазисът за чувствата интимни,
Във който с обич всеки пише сам
Акорди за Божествените химни.

2014 г.
_______________
*адèпт – (лат.) – Убеден привърженик, последовател на някакво учение.
*алюзия - (лат.) – Загатване, нàмек.
*алèгро – (ит.) – Част от музикално произведение, изпълнявано живо, весело, игриво.