автор: VladKo

Преподавам на група студенти
математика — вечен предмет.
Да потънат и шест континента,
две и две ще е четри, не пет.
Революции сто да се случат,
сто доктрини да видят бял свят,
Огюстен Коши все ще го учат,
Лобачевски ще бъде признат.

Върху сцената-подиум стъпил,
своя моноспектакъл редя.
Трийсет чифта очи неотстъпно
тебешира, устата следят.

Но се питам в угриженост тежка:
кой ще учи и мойто дете,
щом контролните пълни са с грешки?
Кой виновен е — аз или те?