автор: Shrike

В онези разтегливи часове, преливащи от сладникава застиналост, когато кадифето на мрака обгръща с майчинска ласка, а минувачите се сливат в поток от цветно жужене, булевардите заискряват с жълтите си фенери и залагат най-изкусните си капани за единаци.
Дългокраки смугли пантери с изкуствени мигли, стегнати налети дупета и топли усмивки, поклащат бедра в ритъма на румба и нощният въздух затрептява наситен с аромата на косите им. Вълните жасминово ухание понасят тълпите на гребените си, издигат гората от жестикулиращи ръце към светлооките звезди и разпръскват искрящата пяна от лъскави тела на безброй капки. Потайните улички заблестяват с лустрото на горещи желания. Въртопът ме преобръща, носталгичните ноти на банджо, разсънило уличните гълъби със здрача, ме притеглят към уличното кафене. Все същия сервитьор, сеньор от Джамайка, с високи скули, дълги банкебарди и очите на дявол, подава дайкирито без да промълви. Пгледът ми се заковава в отражението на игривото огънче на нечия пура. Познавам го. Неподвижен, досущ слял се с мрака. Неподвластен на нощните страсти. Очите му светят по-живо от огъня бушуващ в душата ми. Познавам го. Милиард години преди свършека на света пътувахме заедно към Saggitarius A. Имам само мъглив спомен за танца. Може би сънувам таза разходка в Хавана. Дъхът му изгаря косъмчетата по врата ми. Топлият глас ме стопява. "Тогава. В нощния влак ръцете ти пареха.“