автор: galiakara

Боже, бъди към нас милостив!
Ти, който всичко виждаш отгоре,
запази народа ни български жив,
не давай вече лошо да му сторят.

Тъпкаха ни, набиваха ни на кол,
по земите ни издигаха високи джамии,
посичаха якия български ствол,
жените забраждаха в черни шамии.

Устояхме. От пепелта възродихме се.
С кръвна дан изписахме ново начало.
За свободата като лъвове бихме се.
Даром нищичко не ни се е дало.

Сега, не чужди, озверели наши хиени,
късат от народа ни беден живо месо,
а ние, уплашени, по къщите си заврени,
месим хляба си от вонящо им тесто.

Дремем с души, пропити с безверие,
невиждащи път, само чешем езици.
Никой на никого няма доверие,
от буйно жито, се превръщаме в трици.

И ако мислиш, че богохулствам, Боже, прости!
Обидни са думите, но от душата изречени.
Народът ми от години към пропаст върви,
стегнат в обръч от хора, в Дявола вречени...

Сила ни дай, Боже и светло прозрение,
да пометем лошотията им и наглостта.
Не ни е нужно продажното им мнение,
воля ни трябва, старобългарска, срещу мерзостта!

29.12.2015