автор: fadul

Валери стоеше зад ъгъла и стискаше чука за пържоли. Всеки момент от тук щеше да мине мъжът, който му сложи рога. Да пребива онази неблагодарна кучка жена си нямаше смисъл, но да го предаде най-добрият му приятел - Пелтека...Валери можеше да прости всичко, освен мъжката низост.
С Пелтека бяха приятели от деца: заедно отраснаха, заедно завършиха техникума по фаянс и металокерамика, заедно се ожениха, и дори децата им се родиха в една и съща година – Годината на огненото куче. Живееха в един и същ вход, на един и същ етаж, и всяка вечер си гостуваха на разменни начала. Мариана, жената на Пелтека, беше доста хубавичка и често даваше сигнали, че няма нищо против да разнообрази сексуалният си живот. За Валери това обаче беше немислимо – той боготвореше семейството си, честните отношения и жена си Елвира. Въобще не му хрумваше, че жена му би поискала нещо повече от удобната рутина, която им беше съвсем по мярка. Смяташе, че жена му мисли по същия начин и никога не се опита да го обсъди с нея. До вчера, когато се прибра по-рано от цеха за лакиране на крака за табуретки, защото си изпълни нормата предсрочно. Още от стълбите дочу познато пъшкане и се досети, че Елвира е започнала без него. Усмихна се доволно, защото без друго не си падаше по любовната игра и щеше да се включи, когато жена му вече е загряла. Започна да се съблича още докато отключваше безшумно вратата, и тъкмо си хвъряше потника на шкафа за обувки, когато към пъшкането на жена му се присъедини още едно – басово, хриптящо, напомнящо на закусващ със зелев кочан шопар. Не можеше да го сбърка сред милиони подобни пъшкания, затова не си разтри ушите невярващо, а просто се облече и излезе замислен навън. Потресе се, че такова нещо му се случва точно на него. Нищо в живота му досега не го бе подканяло да се усъмни в почтеността на близките му хора и той сляпо беше вярвал, че рогата винаги красят чужди камини. Действителността го беше цапардосала с големия чук и не му оставаше друго, освен на свой ред да посегне към чука. Избра този за свинските котлети, защото беше ненужно тежък, но нужно ефикасен. Когато начукваше с него месо, апартаментът се тресеше в кулинарен ритъм, а кристалните чаши в секцията подрънкваха свински реквиеми. Беше го купил при една екскурзия в Буркино фасо от един контрабандист на слонски пломби и много се гордееше с него – никой друг нямаше същия. Като върл кулинар Пелтека му беше хвърлил око и често предлагаше да го купи, но никоя цена не можеше да раздели Валери със скъпоценния му африкански спомен. Е, скъпи приятелю, мислеше си той зад ъгъла, все пак накрая ще получиш моят чук, при това без пари – тази мисъл го накара да се засмее и почти да забрави, че му предстои да начука черепа на доскорошния си най-добър приятел.
Тишината отстъпи място на равномерен шум от мъжки боти. Валери надникна предпазливо, увери се, че това е Пелтека и вдигна чука. Когато крачките се изравниха с ъгъла той се поколеба, после малодушно свали чука и го остави на земята. Не можеше да го направи, май оттук нататък щеше да живее с унижението. Или пък...- той се усмихна, като си представи хубавото лице на Мариана, и вече знаеше какво да направи.
Животът подмина тъмният ъгъл и се насочи към следващият – там, където с чук в ръка го очакваха поредните разбити илюзии