автор: VladKo

Моя стара любов, пак те срещам.
Закачлив поглед, но умъдрен,
ми предлага за същото нещо
да мълчим двама в летния ден.

За баналности с теб да говоря
и да искам, не мога. Прости!
Ще се смея, обсъждам и споря,
мисълта надалеч ще лети.

Възрастта във косите ни свети
и по челото бръчка пълзи,
а прикрити между редовете,
във очите таят се сълзи.

Ще си тръгнем със “Чао!” познато,
като ручеи два в планина,
текли заедно, само докато
всеки своя открил долина.