автор: Mitko19

В душата вече строфи не звучат,
към старост се променя мойта външност
и музата избяга с друг събрат.
Поет не станах, но какъв съм всъщност?

Подреждам в рими думите добре
и ритъма в тях горе-долу спазвам.
Ала безлични, с бледи цветове
са стихчетата мои, се оказва.

Сред скромните творци се приютих.
Описвам сръчно разни случки, хора,
но нямам вдъхновение за стих
и скучни са куплетите, не споря.

Не мога с образ жив да ви пленя
и мисля, че е време да престана.
Разбрах, че продължавам ли така,
в тълпата графомани ще попадна.

... А ако нещо в мен се промени
и музата отново ме прегърне,
щом стих красив в душата зазвъни,
навярно пак при вас ще се завърна.