автор: VladKo

Пак стихчета ми сипеш като град.
Доказваш с тях, че родом си от село.
С една заплата скърцаме от глад,
безделнико, туй подчертай дебело!

Не бачкаш хич, все дращиш, бе, келеш!
Поемите ти плачат за боклука.
Идеи — кръпки, ритъм — скъсан пеш,
а авторът им — да виси на кука!

В граматиката толкова си бос!
Напразно в строфите ти диря вица.
От утре, мъжо, хляб, вода и пост
те чакат, знай! От мене стига цица!