автор: galiakara

На коледния празник нека да поседнем,
да отпием по глътка от пълните чаши.
Пред свещ запалена в очи да се погледнем,
да простим греховете си – и чужди, и наши.

Неуловимо изниза се и тази година,
натежа на омалелите ни от грижи плещи.
В средата на необичайно топлата зима,
да споделим щастливи ли сме, от какво ни боли...

Знам - от болката творецът се ражда,
на дните му лайтмотив е, кармичен нишан.
Във всяка своя творба той я вгражда
с мечтата – да не бъде в битката сам...

Затова, мили хора, не съдете твореца!
Просто се слейте с неговата душа.
Пожелайте му само: На многоя лета!
Дарете с обич нелеката му съдба...

22.12.2015
Хасково