автор: rady

Поболял се от чужди агонии,
нервно делникът гърчи лице...
Колко много ненужни иронии,
колко празни, самотни ръце!
Градовете в предколеден шемет
са отворили лакома паст,
обещават, но повече вземат,
ненаситни във своята власт.
Малки, тъжни човечета носят
късче празничност в свитата длан
и предколедно низшите просят -
без душа, без вина и без свян.
Идва Коледа... Може би носи
нова вяра, надежда, любов...
Носи нови, горчиви въпроси -
този свят боледува...дали е готов?
Загрубял от ненужни иронии,
гърчи делникът своето тяло...
А му трябваше малко хармония,
за да блесне на Коледа в бяло!