Като на сън спомена се рее.
Истина ли е било, че твоите
длани в моите бяха?
Как тиха музика телата
доближи.
Нежен дъх лицето ми
обгърна.
И влажни устни в тъмното
се сляха.
А топлата ти гръд сърцето
ми опари.
То тръгва, спира, лута се
напред, назад, щом от спомена,
лицето ти извади.