Злати, не си мисли. че събирам кокали!
--------------------------------------------------
Ноща падна точно навреме, мислех си. Глутницата се сети, че има нещо, още нещо, което много прилича на кокал -там, откъдето вече бе минала, там където следите на изчезналия човек бяха пресни. До входа кокали почти нямаше. И глутницата започна да се умилква на Клошарят: да неби той да носи кокали в торбата?
Съни, Дани и Верка знаеха, че Клошарят не носи кокали в торбата, затова го отминаха.Кучешкото убоняние не е като моето. Аз надушвам кокал, виждам кокал дори там, където ноща не идва навреме. Съни, Дани и Верка ме следват дори тогава, когато ноща настъпва навреме. Надяват се, че ще им попея или пък че ще тръгна по следите на изчезнал човек.
Какъв клошар съм ако не нося кокали в торбата?