автор: LeoBedrosian

Интересен феномен се наблюдава в социалното развитие на индивида. Ето, чета моето есе: Революцията ще се състои довечера в шест и се питам аз ли съм го писал?
И не защото съм променил мнението си за това кратко време, дори още повече съм се вкостенил. Променил се е светът около мен и този процес е все по-динамичен. Вероятно тази промяна има някаква специфична, исторически определена цикличност, въпреки, че не се считам за песимист-фаталист. Но не бива да отричаме и фактите, а те показват, че както в началото на двадесети , така и в началото на деветнадесети век европейската история е белязана от кървави конфликти. И ако Наполеон не е успял да хвърли континента в пъкъла на масовото унищожение, то необузданите национални амбиции са го потопили в едно от най-мащабните и смъртоносни кризи в началото на миналия век. Няма да споменавам жертвите от двата световни конфликта, само ще отбележа, че цивилните жертви от Испанската болест (инфлуенцата) след края на Първата световна са над петдесет милиона. Само в Европа!

Но нали трябва да пиша за агресията? Къде остана тя? Излекувах ли се от нея?

Едва ли. При положение, че тя е сред онези първични, атавистични чувства и душевни състояния, толкова е близка до първичния рефлекс да сучеш и да се захващаш за козината на майка ти, докато тя се катери по дърветата и така бяга от гладния хищник. Агресията е реакция, свързана с оцеляването на индивида. Може да ви се стори странно, но в природата на технологично съзрялата маймуна все още силно е вкоренено отношението „изяж, за да не те изядат, убий, ако не искаш да те убият. Хищник, а не жертва!“ Хайде, всеки да си каже честно коя алтернатива предпочита!? Отговорихте ли си?

Ако сте били максимално честни тогава не се чудете защо Христос става все по-непопулярен. Защо неговото учение ни се струва все по-отдалечено и имагинерно в нашия вълчи свят? Но Той не проповядваше ли любов, взаимопомощ, примиренчество? Горкия, съчувствам му но предпочитам добре изпечена животинска мръвчица вместо безквасния хлебец. За виното ще се споразумеем. Защото искам да съм хищник, защото всички около мен искат да бъдат такива. И защото накрая вероятно всички ще се самоизядем в това си желание! Неизбежно е и като такова едва ли зависи от твоето отношение към обществото. То си остава общество на незадоволени животински амбиции.

Песимистично, нали? Вероятно мнозина от вас ще ме заклеймят, като един неуравновесен и болнав песимист, който не вижда нищо светло и весело и ще са прави. Но аз твърдя, че всичките тези мрачни мисли са продиктувани от нереализираната и потискана здравословна агресия. Продължавам да твърдя, че една от най-непростимите грешки на съвременното общество е отказа му да посочи истинското си лице, да се самоопредели и да не скрива агресивната и войнстваща същност. Нека не се заблуждаваме. Ако съвременната, западна цивилизация е оцеляла и просперирала до сега, това не се дължи на нейната миролюбивост и примиренчество. Нито на християнското си милосърдие и доброта. Алчността и агресията в компанията на пресметливостта и лихварството са я довели до това водещо положение в света. Вероятно това ще са и причините за края ѝ.

Тогава какво остава за нас, обикновените членове на едно такова общество? Тук, с риск да се повторя ще кажа пак, риторично, но все едно и също! Отглеждайте, възпитавайте и поливайте своята здравословна агресия. Не чакайте ерата на Водолея, тя няма да настъпи!