автор: malovo3

Като игрив поток младостта
от нас изтича.
Неизменно като сянка годините,
след нас вървят.
А косата ти къде е?
Ден след ден тя плешивее,
този чар на младостта.
Нежни бръчки по лицата,
белези от нашите деца.
От проблемите не си доспивал,
бил си с някой във воина.
В преходното време за мене
остана ти мечта.
А ти с една любов,
по-малко.
Но душата си остава млада,
както в младостта.
Жест от другата страна.
Поглед нежен,
думичка една....