автор: botyofentiev

В светлината на утрото виждам теб,
твоите сияещи сини очи
и животът щастлив ще е за напред,
морето мами със сини вълни.

И платната на мачтите, корабът бял ...
Ще потеглим през висини,
там където до днес никой не е и посмял
да достигне и се извиси.

Ти – крилата любов на моите мечти,
ще пътуваш със мене навред.
Аз съм този, който се отдалечи
и смело потегли напред.

Самият вятър съм аз в твоето лице,
този който нежно шепти,
че ти си слънце, а твоите ръце
са слънчевите лъчи.

Докосни ме, пий от мен, а после върви,
моя свята и чиста любов
и се скитай безброй много дни,
преобрази се в живота ни нов.

В светлината на утрото виждам теб,
твоите сияещи сини очи –
Надежда светла – ти си навред,
разбуди ни и ни води.

Бойко Беров - botyo