автор: VladKo

Под сайванта вързаната люлка
лекичко поклаща се сама,
до дувара здравецът, зюмбюлко
и гергина пръскат аромат.

Ярките поклъвват колебливо,
перченето петльо не пести,
котаракът спи миролюбиво,
слънчев лъч във гроздето блести.

Виж след час как с хурки пред вратата
бабите в консорциум предат.
Тайна да държиш от тях не смятай –
вретената сплетничат, бръмчат ...

Всичките жабоци по реката
гърлото прочистват пред концерт.
Братовчедът въдицата мята.
Пустият му риболовен дерт!

Времето акордеон разтяга –
дълъг е следобедът, до мрак.
Дядовата къща в спомен ляга
на сърцето. Ех, да можех пак

да намеря в къра гъба-булка –
бяла и червена кат, мома!
...Под сайванта вързаната люлка
празна се полюшва и сама...