автор: tzvetcomarinov

Вероятно и вие сте имали такава случка на която всемислещите без колебание ще лепнат стикера "Минала ви е черна котка път". Не сте ли, тогава приятел, близък или роднина ще ви разкаже своята и непременно ще я приключи с най-философското обяснение по нашите земи "Мина ми котка път". Пропуснат ли уточнението за цвета на козината, те са повярвали, че ще се
досетите сам. Бил е черен. Диагнозата е поставена и проблемът още съвсем малко, решен.
Защо в живота и нашето ежедневие, тия неща не стояха по лесно обяснимия начин и, а световната фармация продължава още да не е открила някоя поливалентна ваксина срещу дребната гадост.
Почивен ден е. Като всеки средностатистически гражданин реших, мога да си позволя едно кафе по заведенията. И първо да застана на тролейбусната спирка. Закрачих към нея и оставих на главата си най-дребното задължение, да се вълнува около мириса на екзотичната напитка. Изглежда и тя си е позволила нещо от себе си, щом пропусна да забележи от къде се появи малкото коте. Дето пресече с цялата си котешка пъргавина и дързост пътя ми. Косъмът му беше съвсем черен. Лъщеше на светлината като гелосана моделка пред фотосесия. Белегът за добри грижи от неговите стопани е налице, но сега изглежда бяха забравили външната врата на жилището си отворена и малкият красавец решил да опознае междублоковото пространство. Не изпитах особено желание да го привиквам и хващам, защото не знаех на кой адрес да позвъня, а и той вече се бе шмугнал незабелязано къде.
Тролейбусът даде мигач и попита, ще пътувам или желая да остана на спирката. Котето изчезна от моя поглед, но изглежда не поиска да забравя, как и защо е бягало отпреде ми. Отвън някой сбърка уличното платно с писта за Формула едно и принуди нашият водач, рязко да удари спирачките. Причина сериозна, обувката на билетопродавачката да попадне върху моята.
Наведох машинално поглед и до тук. Красивият женски крак винаги действа по-сполучливо болкоуспокояващо и от най-рекламираното хапче. Само дето чудесната картина побърза да я развали четката на етиката.
-Извинете. Заболя ли ви? - попита съчувствено жената, дето продава билетите в тролея.
Отворих уста, но съм забравил черния хубавелко, който ми пресече пътя на тротоара. Изтърсих:
-Нищо. И без друго имам някакви болки в тоя крак.
Това удовлетвори кандидат-манекенката и разтревожи дамата от задната седалка. Без да изпитва притеснения от някои цифри в своето ЕГН, тя буквално завря лицето си в моето. Да сподели.
-И аз имах силни болки в краката. Едва ходех из къщи, но ми препоръчаха... - Лекарството дето чуха моите уши, няма как да назова по понятни причини, но медицината ми настъпи крака по-здраво и от билетопродачавката, разминала се като манекен. - За една седмица отшумяха и ето вижте, - хиляди мравки полудяха по гърба ми от мисълта за удостоверяване на казаното. - С тролея ходя чак до пазара.
Хубавото лекарство с интервенцията си, билетопродавачката, отиде към първата врата да таксува качващите си. Другото, което остана и ефектно препоръчваха се засили, да мине през ушите за да помогне на проблемите в колената и глезените ми. Изглежда беше стигнало и по-далеч, щом върху лицата от другите седалки цъфнаха усмивки с най-лесно разгадаем замисъл.
-Ето и аптеката от където го купих.
Не знам дамата завърши ли с представянето на чудодейното лекарство, но определено разбрах главното, трябва да сляза. Краката ми стъпиха върху циментовите квадратчета, но без никакво намерение да минат и през отсрещната врата. Подхванат от всякакви мисли за болки и медикаменти, отново бях забравил за черното коте. Онова, което ми пресече пътя към спирката. Нямаше го, но мениджърът по реклами с впечатляващото ЕГН гледаше към особата ми с изучаващ поглед. Повярвал ли съм на препоръчаните хапчета или се нуждая от още доказателства.
Благодаря, но ситуацията не изобилстваше от варианти. Наистина, сега ще изпратя част от джобните си финанси по дяволите, но спасях от явна гибел цял куп неврони от своя мозък. Аптекарката през цялото време на разсъжденията ми чакаше търпеливо. Накрая съвсем като ученик-зубрач, издекламирах на един дъх наименованието на медицинския продукт. Бялата престилка така ококори очи, сякаш никога не е виждала извънземни, а само емблемата на вратата. Оная с чашката и раззината отгоре й змийска уста. "Господине. За вас ли е лекарството?" - попита неразбиращо.
Ако ви е минала преди малко черна котка път, а оттатък стъклото чака доброжелател, да провери ще си лекувате ли наистина краката, тогава заповядайте с предложението си за по-верен отговор. Категоричен съм без никакво самолюбие. "Да" - казах, а усмивчицата насреща ми, нямам представа кога ще се изтрие от моята глава. Чух "Извинете, но това лекарство е за жени. Предписва се за задържане при бременност".
И две от най-черните котки в града ни да бяха се хвърлили наведнъж в краката ми, нямаше да се впечатля повече. Едва казах с несвойствен глас "Плаща" и не помня, как излязох от полезната аптека. Забравих дори, че тролейбусната спирка е почти до нашия блок. С ходенето пеш, въстанових част от своите възприятия. Вече сядането на чашка кафе отпадна от самосебе си. Нали парите за няколко такива оставих в аптеката. Мисълта за лекарството отново ме блъсна, като току-що преминала черна котка. С кутийката направо приличах на мъж, който се прибира в къщи, но е забравил в джоба си бикините на своята любовница.
Трябваше по някакъв начин да се отърва от нежеланата вещ. Не исках да попадне в ръцете на някой дето си въобразява, че знае латински. Контейнерът ми се видя подходящ. На съветниците, които веднага ще захванат да излагат мотивите против моята постъпка, предлагам. Нека посочат удачното решение при такава ситуация.
Щом погледът ми различи първия уличен контейнер за отпадъци, ръката ми със сила и облекчение запокити опаковката с надежда за много жени, провалила моите часове за почивка. Самоизмамата на която нито в първия, нито в следващите мигове успях да схвана границите. Уплашен от тупналия предмет, изскочи от вътре някакъв здрав котарак. По габарити сигурно превъзхождаше мнозина от събратята си, но прибавим ли към тях и черния косъм,страшилището си беше готово за роля във филмите на Хичхок. Не извърнах ли навреме лицето си, щеше да заприлича на онова, когато съпругата е сгащила благоверния си точно както иска. По природа не съм страхливец и без преувеличение твърдя. Внезапно изскочилият котарак, удивително наподобяваше противопехотна мина. От тия пакости, дето всяка международна конвенция забранява, а не е направила нищо както трябва, да не се използват.
Не съм фаталист, а и нямаше сила в момента, която да ме убеди. Как след всичките премеждия на главата ми ще дойдат още. Само защото черната котка е била по-едра. Вероятно съм бил обзет и от достатъчно уплаха, щом пропуснах толкова важна подробност. Котаракът дали пресече крачките или направо хукна зад гърба ми. Жената беше отишла някъде с приятелки и уверение, че няма да се връща до вечерта. След час-два предстоеше футболен мач на моя любим отбор и щяха да го дават по телевизията, а кутийките бира сега са в хладилника и очакваха в тия минути, превлажната ми от вълненията длан. Все причини, които рисуват настроението в положителни тонове. Както обичат да казват всезнайковците, нацвъкали се в изобилие около нас през последно време.
За когото черна котка мине път съм слушал и чел всякакви продължения, но за две котки в един и същи ден, още не зная нищо. И затова споделям онова, което се случи с мен.
Съпругата ми беше заклет привърженик на железния принцип, че някой трябва да върши къщната работа, повикала майка си. Тъщата, изнервена от пропуснатото ежедневно кафе с приятелките и невъзможност да гледа на спокойствие повторението на сапунения сериял
ял, избра светкавично поведението си. Да подхване монолога още при събуване на обувките. Не пропусна поне един от моите недостатъци като човек и съпруг. Напомни дори, колко е била против, дъщеря й да свърже живота си с неудачник като моя милост. От словестното цунами, така и не успях да видя приносът на устатото чудовище и разгранича добре от тоя на едрия черен котарак, но резултатът остана като преповторена медийна новина. Любимият отбор спечели с класически резултат, а изгледах и двете полувремена като назобан с успокоителни. Вероятно ако беше финалът на първенството, пак нямаше да изръкопляскам нито веднъж с ръце за победата.
На другия за смекчаване на всичката тежест от преживяното в почивния ден, тръгнах по-рано и с желание за работа. Още повече се разведрих, защото не срещнах никакви препятствия нито досадни наставления като вчерашните. Хванах спокоен дръжката на входната врата и със замах я отворих широко. Мигом някакъв шегаджия метна в краката ми някаква мека топка. Черната котка вероятно е правила компания на охраната през нощта и съобразила, че сега е моментът да получи свободата си. И аз съобразих нещо. От какво ми е появилата се в стомаха болка, някъде около слънчевия сплит. Бързо преброих стъпалата до работното си място. Извадих дори папки с документи по които можеше и да не работя днес. Не обърнах и обичайното внимание на влизащите много по-късно от мен двукраки мацки в стаята. Исках да подчертая съсредоточеността и отговорността си към функционалните задължения. И никакъв ефект не се получи от това. С отварянето, шефът съсредоточи всичкия си огън върху мен, сякаш бях единствената мишена за поражение вътре. Излязох виновен за миналите, сегашни и бъдещи проблеми на фирмата.
Защо стана така, може да попита човек, но само ако е забравил, какво тупна в краката ми при влизане в сградата. Щом стигнахме заедно до тук, нека се обединим и над препоръката. Захване ли някой да ви разказва преживяванията си, първо му поискайте уточнението. Черната котка истинска ли беше.

Цветко Маринов