автор: zinka

От високо ми наливай –
в чашата да става буря,
та от глътката резлива
гняв у мен да се притуря.

Че каквато съм кротушка –
ден да мине, друг да дойде –
няма да нарамя пушка,
няма да извикам: Строй се!

А строяване е нужно –
и от ляво, и от дясно!
Няма как да сме задружни,
днес на всекиго е ясно.

Но ако затегнем строя
и вратичките в закона,
и замажем с два-три слоя
/ярки/ сивата ни зона,

може и да се получи,
може и да ни просветне
и на Бъфи всяко второ
куче може да се метне.

Ето – имаме си пушка,
строг закон и куче-марка,
Вземаме врага на мушка
и – светът ни е по мярка!

Уж де..., ама не до края.
Стигна ми до тук барута.
Ще ми се да си затрая –
нека друг да го добута.

А не ми достигна нещо
в умнотийте, дето ръся,
щото – не наливаш вещо,
и ръката ти е – къса!