автор: didooo80

Леля ми всъшност не обичаше да дои кравата, но нищо, тя няма да ми се разсърди само заради някакво си стихоплетство.
Леля ми издои кравата, рано сутринта, към пет и половина. Сложи ведрото до дувара. Пълното ведро щеше да остане там през следващият половин час. Котката щеше да пристъпва едва едва, но никой от съседите нямаше да позволи ведрото с мляко да бъде нападнато.
Който не знае къде ляля ми съхранява ведрата, не може да знае къде леля ми пази храната на котката. На два съседни реда, в старата постройка на двора леля ми криеше спестяванията си, в нещо като буркани. От едната страна монетите, от другата страна банкнотите. Малко парици, с които един ден щеше да купи още една крава, още едно ведро и още една котка. Така и се искаше- подобни желания описваше в старият си дневник. Те важно си стояха от двете страни на листата. Всеки последен петък от месеца надничаше в постройката на двора, през двете странни цепнатини, за да огледа рафтовете. За да се увери, че дневника е още там, че котката не е направила поредната беля върху кориците и светлините така добре го съхраняват, че желанието и да напише едно благодарствено писмо на техният производител още се разраства, превръщаше се в мечта: един ден да стигне до онзи град, до онези светлини, които разстилаха върху телата лепкав неонов слой. Предпазен слой от бели, черни и кадифени пластове така модерен и сложен, че нито една градска котка нямаше желание да бъде покривана с него- за селските котки е трудно да се говори. Тяхните стаи многократно са описвани от леля ми, с изречения без удивителни.
Когато съседите прибраха ведрото с мляко, котката се прибра в стаята си. Вятърът застели стълбите с двете еднакви листа.