автор: tzvetcomarinov

Тече ли из вените му нарцисизъм, човек ще повярва и в своята непогрешимост. В кръвоносните съдове на капитан Миладинов имаше само еритроцити и левкоцити, затова бързо проумя грешката в разсъжденията. Подведен от оригиналността в предизвиканата катастрофа между хотела и града, той повярва да е дело на професионалист или извратен фантазьор.
Пропуска толкова пъти срещаното в разследващата практика. Лице получило страшна задача, да изпадне в силен емоционален водовъртеж, който обезателно ще повлияе върху неговите по-нататъшни действия. Логични и не чак толкова, когато се намесват изоставени или позабравени уж привички. Подсказали на извършителят за удачно решение фаталната естакада. Такива съветници принадлежат на хора били или още продължават да са в професията. Лица на ти в медицината и с лекарствата, посягат главно към отрови при извършване на престъпление. Трениралите бойни изкуства са по-напред в трошенето на кости и похабяване шийните прешлени на жертвата. Има и още много други хора, които не посягат веднага към дъски и гвоздеи, защото не се досещат за тях.
Спецът по борба с организираната престъпност избра решението и няма да се откаже току-така от него. За хватките и детайлите в изпълнението ще прави всичко, но ще спестява от подробностите за ушите на полковник Стоименов. Опитният специалист и шеф на отдела разбираше повече от достатъчно своята работа, но упорито отказваше или не можеше да схване новите реалности. Началството познаваше браздата и къде точно минава закона, къде се е шмугнало престъплението. Тук нещата изглеждаха различно, като кълбо забъркана прежда. В която хванете ли правилната нишка, ще разплетете поне до някъде, ако не съвсем до края. Сбъркате ли, непременно затягате някой възел. За разхлабването му вече ще се изисква похабяването на доста нерви. Употребата на сили и какво ли не, докато накрая цъфне ножицата. След нея и безценната в толкова много случаи, милата интуиция няма да подскаже, кой от краищата е било правилно да издърпате.
-Какво мислиш за това убийство? - попита Стоименов.
Не прикри нищо с интонация, че задава въпрос на който му е ясен и отговора. Това носеше двуяк смисъл и опитният спец го знаеше прекрасно, но прибягваше до употребата му и винаги подхвърляше като ребус към другия за решаване. Дали не подчертаваше своята заслуга, че нюхът му е усетил вероятността от тоя храст да изскочи заека. Или по тоя начин вдъхваше още кураж на подчинените си. "Знам, случаят наистина е труден, но само ти можеш да го разплетеш".
-Бих се отказал от всякакви отговори. Стига да знам, какво е имал в предвид оня, който е извършил престъплението. Ще приема за попадение и ако успея да надникна в мотивите на поръчителя.
-Нещо се размечта, капитане, - пусна се чевръсто в разсъжденията му шефът на отдела.
-Без мечта, няма как да преследваме успеха.
Миладинов не даде признак, че лесно ще се откаже да философства в тоя разговор. Нали беше сред изпитаните и отдавна проверени средства за такива ситуации. Удобство при измъкване от тягостното усещане, че нещо важно се е скрило от погледа на колегите разследващи престъплението. И непремерената дума лесно може да попадне на неподходящо място, да направи нежелани усложнения.
"Какво е?" - ще тръгне въпрос от устата на всяко началство, далеч по-ниско от длъжността шеф на отдел към всяка институция или организация. Нали това е прекалено лесният и банален начин за демонстрация на съпричастност към задачата на другия. Полковник Стоименов нямаше нищо общо с подобен стил на работа, челюстите му останаха стиснати.
Винаги е за предпочитане разговорът да се подхване отново така, че да ви осигури подходящи позиции.
-Господин полковник. Жертвата от катастрофата е била и дясната ръка на собственика на хотела. Местният феодал. Факт.
-Кой не го знае - началникът контрира с прочутата си шопска опърничавост. - Освен изглежда неродените и ония дето са заминали от тоя край на небето. Може би, те са останали в неяснота. И за къде води това, което подхвърли току-що?
Стоименов обичаше паузите в диалога с подчинените. Подсилваха те двусмислието в разговора, увеличаваха и времето за разсъждение след думите. Изглежда шефът така смилаше по-добре в мозъка си казаното или притискаше другия накъде в ъгъла. Да обоснове до края своите мисли. Вярно, че винаги оставаше и малко или повече недоизяснено, но ефектът се получаваше.
-Щом е популярно това из целия край, защо някой из тамошните юначаги ще си слага главата в торбата по собствено желание - продължи говоренето се капитанът, защото и началството очакваше още. - Бъде ли разкрит, отива си не само той, но това някак ще се отрази и върху неговото семейство. Евентуално ще пострада човек измежду близките му. Не е ли прекалено висока цената за такава поръчка.
-Разбирам от престъпления, а не от търговия - издекламира след известно забавяне полковник Стоименов.
-Щом цената е прекалено висока, смъкват я с пазарлък.
Очите на полковникът изговориха онова за което устата не се и открехна. "Казах ли, че не разбирам от търговия, казах го. Защо отвори точно нейната врата?" И всеки въпрос, държи да получи отговор.
-Хванат ли е натясно, човекът не мисли прекалено над парите. Вниманието му е заето с последствията от капана, а не когато евентуално бъде на свобода.
Шопът си остава шоп. Не признава дори когато е възприел чуждото разсъждение, а капитан Миладинов нито за миг не се подведе да мисли, какво началството разсъждава в момента. Все пак, трябва да го насочи по някакъв начин.
-Обстоятелството ни тика пред очите нещо подсказващо. Подхвърля приятелски накъде да тръгнем. Само трябва да се огледаме по-добре.
-Ами огледай се, - прие веднага с шопската си троснатост полковник Стоименов. - Нямам дори капка желание да ти преча за това. Достатъчно ще ми бъде, да чуя от главното.
Обмислените предложения винаги трябва да се казват ясно и точно.
-Господин полковник. Мога ли да разчитам на съдействие от колегата по нашия случай.
Погледът, който началството отправи си го заслужи. Налага се да изрече и "б"- то, щом е казал "а" с говоренето.
-Искам справка. Кой от работещите в хотела има дърводелски наклонности. Завършил училище с профил да е свързан с дървесината или хоби към него. Така от самоизмама за талант, да се е взел на сериозно и с резбарското изкуство. Разбира се, не ми трябва проверка на целия състав, а главно от бара и ресторанта. Нали те по-често влизат в контакт с клиентите и посетителите.
Капитан Миладинов трудно се поддаваше на чуждо мнение, но с полковника наистина се работеше лесно. Не задава никакви въпроси, отговорите на които е сметнал предварително за излишен баласт. Толкова удобният стил за канцеларистите и ония, които така прикриват своя нисък професионализъм.
-Ще я имаш - увери го началството почти моментално.
И не поиска никакви подробности, защото предположи логичното. Между обработката на дървесината и странната катастрофа при хотела вероятно има някаква, макар и все още недоизяснена връзка. Подчиненият дето седи на стола отсреща, върна жеста за проявена деликатност. Съвсем като истински разбиращи се мъже. Единият не пусна и дума по това, как да се възложи задачата на колегата и под какъв предлог да стане. Другият подкрепи с мълчалив поглед поведението му. Нали тънката версия е като паяжината, не бива да се тегли излишно силно, защото може да се скъса и фактите да изпопадат върху двусмислието. Помощта е обещана. Чута е вече, тогава спецът по борба с организираната престъпност може и трябва да се съсредоточи върху останалите детайли.

Цветко Маринов