автор: hela

Галерията ми. За всеки ден и по всяко време. Налага се за да си посрещам потребностите в ежедневието.
Разумният мъж. Когато имам нужда от съвет или съм в заплетена ситуация, просто вдигам телефона и той идва. Говорим си. Расъждаваме и неразрешимите неща ми се изясняват и изглеждат лесни. Благодарна съм му, него като че ли най много го харесвам, а той се държи с мен като с дете. Успокоява ме че всичко ще е наред и наистина всичко се подрежда, а аз съм спокойна и сигурна.
Нежният мъж. Тъжна съм, особено съм тъжна по свечеряване и така искам да ме прегърне някой. Тогава той ме прегръща и ми казва, че съм красива, а аз се усмихвам и се изпълвам с неговата нежност.Нежния мъж всъщност е доста себичен, но с мен някак си е отдаващ се.Защото ме харесва.Като жена.Казвал ми го е.
Бойскаутът.Хе, той наистина е страхотен и много прилича на мен, с него ходим навътре в гората, намираме поляна дето човешки крак скоро не е стъпвал и палим огън на който печем месо.Той събира съчки, докато аз режа домати.Тичаме и се смеем, а задължително наблизо има река с вир.Когато се стъмни, в гората става особено плътно тъмно и само искрите на огъня летят на горе.Звездите са близо и летящите искри, аха да ги достигнат, преди да се припукат лекичко и да изгаснат.Гледам ги унесена, а той ме загръща с якето си защото захладнява и ми разказва смешни истории.Околовръст на километри няма жив човек.Аз той и огънят.Красиво е.Тогава разбирам, че си заслужава да се живее този живот, дори и само заради това да погледаш искри от огън който си запалил във вечерна гора.Жабите покрякват и някоя и друга риба приплясква в тъмната вода за която само се досещам, че е някъде там.Наистина си мисля, че животът е хубав.После се качваме на колата и се прибираме, две пораснали деца, споделили няколко часа смях и един огън.Само толкова, а наоколо няма жив човек.
Нощите са ми самотни.За през нощта нямам персонаж в галерията.За това свивам времето, и заспивам. В съня си може и да го срещна, но какво от това когато няма да е реален.От друга страна не виждам защо да не е сънуван, нали и без това и аз сънувам.
Няколко часа ме делят от сутринта, така си мисля преди да заспя.