Слънцето целува розата мокра,
вдишвам дъха й тъй сладък.
Сякаш събирам вълшебни треви
в този миг топъл и кратък.
И тогава... Затварям очи
и света смело обръщам.
Зная... Зная – това не си ти,
но с аромат те прегръщам ...
2015
Боян СТАНИЛОВ