автор: galiakara

Има хора силно ефектни и елегантни,
нахакани като пуяци и нетолерантни
Ухаят на редки и прескъпи парфюми,
речникът им пращи от напудрени думи.

Те са високомерни и душевно цинични,
нагли, безсъвестни, безкрайно себични.
В дните им парата е всемогъщият цар,
на битието им тя - неотразим господар.

За кефа си хвърлят на халост пари,
нищо не ги трогва, нищо не ги боли.
Трупат имане в огромните си палати.
Приемат само оня, що шапка им клати.

Пожълтелите медии подире им тичат,
настървено зад кулисите те надничат.
В помията им воняща шляпат и ровят,
а после с гнусотии душите ни тровят.

Всеки от нас нека реално да прецени,
без да лее фалшиви и ненужни сълзи,
не е ли време за нова ориентация,
заприличахме вече на извънземна нация...

Никога от короната не съхне дървото,
ако в корените му не е попило злото.
Сами решете кой е корона, кой корен.
Грехът си е грях, щом вече е сторен...

Колкото и Бог да е велик, всепрощаващ,
следи не само да вземаш, а и да даваш.
Безупречно точно той създава баланса
и може набързо да ти отнеме шанса...

Върти се Земята. Отдавна камбаната бие.
Не може никой от нейния звън да се скрие...
Докато любов между нас не се възцари,
ще има още безброй горести, може би...

Но ако ей-тъй – просто протегнем ръце,
и слеем силата си в едно огромно сърце,
този свят лесно ще можем да променим,
в душите – на доброто с прекрасния хим